НАУЧНИТЕ ЧУДЕСА НА КОРАНА

СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА
РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА
КРАЯ НА ВСЕЛЕНАТА И BIG CRUNCH
СЪТВОРЕНИЕ ОТ ТОПЛИЯ “ДИМ”
РАЗДЕЛЯНЕТО НА “НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА”
СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСИЧКО, КОЕТО Е МЕЖДУ НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА
СЪВЪРШЕНОТО РАВНОВЕСИЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
ДЕЛИКАТНАТА НАСТРОЙКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
РАЗЛИЧИЯТА В СТРУКТУРИТЕ НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ
ОРБИТИ И ВЪРТЯЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА

СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА

Преобладаващото до началото на 20ти век виждане бе, че Вселената е безпределна, че съществува от безкрая и ще съществува вечно. Според това разбиране, наречено “статичен модел на Вселената”, не може да става и дума за някакво начало или край на Вселената.

Това схващане, което формира основата на материалистичната философия, приема Вселената като статична, устойчива и като съвкупност от неизменящи се вещества, докато в същото време отрича съществуването на Творец. Развилите се през 20ти век наука и технология обаче провалят из основи материалистичния статичен модел на Вселената и подобните на него примитивни разбирания.

В периода, в който живеем – началото на 21ви век, съвременната физика е доказала, посредством множество опити, наблюдения и изчисления, че Вселената има начало и се е появила от небитието изведнъж посредством голяма експлозия. Нещо повече, установено е, че Вселената, обратно на твърдението на материалистите, че е статична и устойчива, се намира в едно постоянно движение и изменение и се разширява. Днес целият научен свят приема тези факти.

Коранът описва появата на Вселената по следния начин:

Първосъздателят на небесата и на земята!... (Сура Анам, 101)

Тази информация, която ни дава Коранът, е в пълно съответствие с откритията на съвременната наука. Така както споменахме и в началото, заключението, до което достига астрофизиката, е, че цялата Вселена, наред с измеренията за материя и време, са се появили в един нулев момент, посредством една голяма експлозия. “Голямата експлозия”, наречена в теорията "Big Bang", доказва, че Вселената се е появила преди около 15 милиарда години от небитието посредством експлодирането на една-единствена точка.

Преди Big Bang не е имало нищо подобно на материя. Материята, енергията и времето са създадени едновременно в една напълно метафизична среда, в която няма нито материя, нито енергия, нито дори време. Тази голяма истина, която съвременната физика излага, ни е съобщена още преди 1400 години в Корана.

РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА

В Корана, който е низпослан преди 14 века, време, през което науката астрономия не е била развита, разширяването на Вселената е съобщено така:

И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор. (Сура Зарийат, 47)

Споменатата в горния айят дума “небе” на много места в Корана се използва със значението на космос и вселена. Тук отново е използвана в този смисъл. Арабската дума “musi'une” от израза “inna le musiune”, който е преведен на български език като “ние даваме простор (разширяваме)”, произлиза от глагола “evsea”, който означава “разширявам”. Представката “le” поставя ударение върху съществителното или прилагателното, пред които е поставена, и добавя значението на “твърде много”. Поради тази причина този израз означава “ние твърде много разширяваме небето, или Вселената”. Ето така, заключението, до което съвременната наука достига, съвпада със съобщеното ни в Корана.1

Единственото виждане, което преобладава в научния свят до началото на 20ти век, е, че “Вселената има постоянна структура и съществува още от вечността”. Но извършените благодарение на съвременната технология проучвания, наблюдения и изчисления разкриват, че Вселената има начало и постоянно се “разширява”.

В началото на 20ти век руският физик Александър Фридмън и белгийският учен Джордж Лематре теоретически изчисляват, че Вселената се намира в едно непрекъснато движение и се разширява.

През 1929 година този факт е доказан и чрез метода на наблюденията. Когато американският астроном Едуин Хъбъл изследва небето чрез огромен телескоп, открива, че звездите и галактиките постоянно се отдалечават една от друга. Това откритие се приема като едно от най-големите в историята на астрономията. По време на тези наблюдения Хъбъл забелязва, че звездите излъчват съобразно тяхната отдалеченост сияние, доближаващо се до червения цвят.

От първата експлозия (Big Bang) до днес Вселената продължава да се разширява с бърза скорост. Учените уподобяват разширяващата се Вселена на повърхността на балон.

Според познатите ни физични закони спектърът на светлините, които се придвижват към точката, върху която се извършват наблюденията, се изменя от виолетов цвят към аленочервен, с отдалечаването им от тази точка. По време на наблюденията на Хъбъл в сиянието на звездите се забелязва едно изменение към аленочервено. Т.е. звездите постоянно се отдалечават. Звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, но и една от друга. Една Вселена, в която всичко се отдалечава едно от друго, от своя страна пък може да бъде определена като постоянно “разширяваща” се Вселена. Фактът, че Вселената се разширява, се доказва и чрез извършените през следващите години наблюдения.

За да разберете въпроса по-добре, може да си представите Вселената като повърхността на един надут балон. Така както точките, разположени върху балона, се раздалечават една от друга с надуване на балона, така и космичните тела се раздалечават едно от друго с разширяването на Вселената. Всъщност този факт е също така теоретично доказан от смятания за един от най-великите учени на 20ти век, Алберт Айнщайн. Но за да не противоречи на “модела за постоянна Вселена”, който е бил широкопризнат през този период, Айнщайн захвърля настрана това свое откритие. По-късно Айнщайн ще оцени тази своя постъпка като “най-голямата грешка на кариерата ми”.2

Преди много векове, когато тази научна истина все още не е била известна на нито един човек, тя е съобщена в Корана. Това е така, защото Коранът е словото на Аллах – твореца и господаря на цялата Вселена.

КРАЯ НА ВСЕЛЕНАТА И BIG CRUNCH

Сътворяването на Вселената, както споменахме и в предходната глава, е станало посредством голямата експлозия, наречена Big Bang, и от този момент нататък тя започва да се разширява. Учените твърдят, че когато масата на Вселената достигне до определено количество, поради силите на привличане, разширяването ще спре и това ще стане причина Вселената да започне да се разпада и свива сама в себе си. Те твърдят още, че така свиващата се Вселена ще достигне до своя край чрез така наречения "Big Crunch" – състояние на много висока температура и смущения. А това от своя страна означава – изчезване на всички познати нам жизнени форми.3

Това научно предположение, наречено Big Crunch, е посочено в Корана по следния начин:

Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим ­ обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.
(Сура Анбиа, 104)

В един друг айят това състояние на небето е описано така:

И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Сура Зумар, 67)

Според теорията на Big Crunch, подобно на началото, Вселената ще започне първо бавно, а после все по-бързо да рухва. В течение на всичко това Вселената ще се превърне в една точка с безкрайна плътност, безкрайна температура и безкрайно малка на размер. Така описаната научна теория е в пълно съответствие с айятите на Корана. (Аллах знае най-добре)

СЪТВОРЕНИЕ ОТ ТОПЛИЯ “ДИМ”

Днес учените могат да видят, че звездите са образувани от “дим” – от един топъл газов облак. Формирането от топла газова маса е същевременно в сила и за сътворението на Вселената. В Корана сътворението на Вселената е описано по начин, който потвърждава тези научни открития:

И стори по нея непоклатими планини, и я благослови, и разпредели там препитанието й точно в четири дни поравно ­ за търсещите...
После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Рекоха: “Покоряваме се доброволно.” (Сура Фуссилат, 10-11)

Думата “дим”, която е използвана в горния айят, на арабски език се означава с думата "духанун". От своя страна пък тази дума описва един космичен и топъл “дим”. Този “дим”, който е под формата на топла газообразна маса, съдържаща свързани с твърди вещества летящи частици, точно отговаря на използваната в айята дума. Така както се вижда, за описването на състоянието на Вселената в тази фаза в Корана е използвана най-точната дума. Учените обаче откриват, че Вселената се образува от “дим”, който е под формата на топла газова маса, чак през 20ти век. 4

Съобщаването в Корана на една такава информация, свързана със сътворението на Вселената, без съмнение представлява чудо в научната сфера.

РАЗДЕЛЯНЕТО НА “НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА”

Друг айят от Корана, който ни дава информация за сътворението на небесата, е следният:

Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват? (Сура Анбиа, 30)

Думата "ратк", която е преведена като “съединени” в айята, в арабските речници е дадена със значение на “един в друг, неразделни, слети помежду си”. Т.е. тази дума се използва за описване на две вещества, които образуват едно цяло. Използваната в айята дума “разделихме”, от друга страна, пък произлиза от арабския глагол "фатк", който има значение на разцепване, разбиване на парчета на някакъв слепен предмет. Например за напъпването на семето и поникването му навън на арабски се използва същият глагол.

Сега нека отново да погледнем към айята. В айята се споменава за състояние, в което небесата и земята са съединени, т.е. намират се в състояние "ратк". След това тези двете се разделят, описано посредством глагола "фатк". Т.е. едното се появява, отделяйки се от другото. Наистина, когато си представим първия миг на Big Bang, ще видим, че цялото съдържание на Вселената е събрано в една-единствена точка. С други думи, всичко, дори все още несътворените “небеса и земя”, са били в тази точка, едно в друго и неразделни помежду си. След това тази точка се разбива на парчета в резултат на мощна експлозия.

СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСИЧКО, КОЕТО Е МЕЖДУ
НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА

В Корана има множество айяти, свързани със сътворението на небесата, земята и всичко, което се намира между тях:

Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка! (Сура Хиджр, 85)

Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта. (Сура Та Ха, 6)

Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега. (Сура Анбиа, 16)

Учените твърдят, че първоначално една топла газова маса се е сгъстила, после тази маса, разделяйки се на части, е формирала галактически тела, след това звездите и планетите. С други думи, всички звезди, както и планетата Земя, са отделилите се от една-единна газова маса частици. От една част от тези частици са се формирали слънцата и планетите и по този начин са се формирали множество слънчеви системи и галактики. Така както обяснихме и в предходните глави, Вселената от състояние на "ратк" (съединение: слепени един с друг, сплотени) става "фатк" (разделя се на парчета). В Корана формирането на Вселената е описано чрез най-подходящите думи, които напълно потвърждават научните разяснения. 5

При всяко едно делене, отделяне, освен новообразувалите се в космоса основни тела някои частици остават навън. Научното название на тези остатъчни частици е “междузвезден галактичен прах”. От гледна точка на астрофизичните измерения учените третират тези вещества като много важни. Нещо повече, тези вещества са толкова деликатни, че могат да бъдат окачествени като прах, пушек или газ. Но когато тези вещества бъдат разгледани като едно цяло, то става въпрос за маса, която е по-голяма от всички галактики, взети заедно. Въпреки че тези вещества извън галактиките са открити неотдавна, с преведения като “помежду тях, всичко между тях” арабски израз "ма бейнехума" от горецитираните айяти на съществуването на тези частици е обърнато внимание в Корана още преди стотици години.

СЪВЪРШЕНОТО РАВНОВЕСИЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен. (Сура Мулк, 3-4)

Милиардите звезди и галактики от Вселената се движат в специално предназначените им орбити в една съвършена хармония. Звездите, планетите и спътниците се въртят не само около себе си, но и заедно със системите, с които са свързани. Понякога дори галактики, които съдържат около 200-300 милиарда звезди, минават и отминават една през друга. При този преход не става никакъв сблъсък, който би нарушил съвършения ред във Вселената.

Когато понятието бързина, погледнато във Вселената, бъде сравнено със земните измерения, то достига трудни за разбиране размери. Тежащите милиарди тонове звезди, планети и галактики и галактични маси, числовата стойност на големината на които може да бъде разбрана единствено от математиците, се придвижват в космоса с изключителна скорост.

Например Земята се върти около оста си с 1670 км/ч. Когато си представим, че днес скоростта на най-бързия куршум е около 1800 км/ч, то бихме добили ясна представа за скоростта на движение на Земята, въпреки огромните й размери. Скоростта на движение на Земята около Слънцето е около 60 пъти скоростта на куршум: 108000 км/ч. (Ако можеше да бъде изобретено транспортно средство, движещо се с тази бързина, то то би обиколило цялата Земя за 22 минути). Гореспоменатите стойности са само за Земята. Слънчевата система е още по-интересна. Скоростта на тази система е толкова голяма, че би затруднила границите на разума. С разширяването на системите във Вселената нараства и скоростта им. Скоростта на въртенето на Слънчевата система около центъра на галактиката е точно 720000 км/ч. Скоростта в космоса на галактиката “Млечен път”, която е разположена сред около 200 милиарда звезди, е 950000 км/ч.

Без съмнение в една такава сложна и бърза система вероятността за случването на огромни сблъсъци е изключително висока. Но такова нещо не се случва и ние живеем в сигурност. Защото всичко, което се намира във Вселената, действа според съвършеното равновесие, което Аллах е устроил. Ето поради тази причина, така както е съобщено в айята, в цялата тази система няма никаква “несъразмерност”.

ДЕЛИКАТНАТА НАСТРОЙКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивият. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Сура Мулк, 3-4)

„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?” (Сура Нух, 15)

„Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” (Сура Фуркан, 2)

Материалистката философия излиза с твърдението, че всички системи в природата и Вселената са като машини, които функционират самостоятелно, че безупречният ред и равновесие в тях са дело на случайността. Днес обаче научно е доказано неговото погрешното естество, така наречената научна основа на материализма и дарвинизма. (За повече информация можете да се обърнете към „Еволюционната Измама” от Харун Яхя)

Научните открития през 20-ти век, които следват бързо едно подир друго, в областта на астрофизиката и биологията показаха, че живота и Вселената са били сътворени. С крахът на дарвинистката теза теорията за Голямата експлозия (Big Bang) показа, че Вселената е сътворена от небитието. Откритията разкриха, че съществува един велик дизайн и деликатна настройка в материалния свят, като това категорично показва неоснователната същност на твърденията на материалистите.

Имайки предвид условията, които са необходими за живота, ние виждаме, че единствено Земята осигурява тези специфични условия. За една среда подходяща за живот съществуват безброй много условия, които трябва да съществуват едновременно и без прекъсване около нас. Съществуват около стотици милиарди галактики всяка една, от които съдържа средно стотици милиарди звезди. Във всичките галактики има може би толкова планети, колкото и звезди.8 В лицето на тези съкрушителни цифри човек по-добре би могъл да разбере значението на формирането на една такава необикновена среда на Земята.

От силата на експлозията „Биг Бенг” до физичните стойности на атома, от нивата на четирите основни сили до химичните процеси в звездите, от видът светлина излъчвана от Слънцето до нивото на вискозност на водата, от разстоянието между Луната и Земята до равнището на газове в атмосферата, от отдалечеността на Земята от Слънцето до ъгълът й на наклон към нейната орбита, и от скоростта, с която Земята се върти около оста си, до функциите на океаните и планините на Земята, всеки един детайл е напълно подходящ за нашия живот. Днес научният свят описва тези особености посредством  понятия като „Антропичен принцип” и „Деликатна настройка”. Тези понятия обобщават това, че Вселената не е сбор от безцелна, неконтролирана, случайна материя, а напротив, че има цел насочена към човешкия живот и е била сътворена с огромна точност.

В гореспоменатите айяти е обърнато внимание на точната мярка и хармония в Божието сътворение. Думата „такдиран”, която означава „да проектираш, да измерваш, да създаваш с мярка”, е използвана в айятите на Корана като 2ри айят от сура Фуркан. Думата „тибакан”, която означава „в хармония”, пък е използвана в 3ти айят на сура Мулк и 15 айят на сура Нух. Нещо повече, в сура Мулк Аллах също така разкрива с думата „тафавутин”, означаваща „разногласие, нарушаване, несъответствие, безредие, противоречие”, че тези, които търсят дисхармония няма да могат да я открият.

Терминът „деликатна настройка”, който започва да се използва в края на 20ти век, изобразява тази разкрита в айятите истина. През последният четвърт век множество учени, интелектуалци и писатели представиха как Вселената не е сбор от съвпадения. Напротив, тя има необикновен дизайн и ред, които са напълно подходящи за човешкия живот. (За повече информация можете да се обърнете към „Сътворението на Вселената”, Харун Яхя.) Множество свойства на Вселената ясно показват, че тя е била специално сътворена, така че да поддържа живота. Физикът д-р Карл Гиберсон изразява този факт така:

„През 1960-те някои физици забелязаха, че нашата Вселена изглежда, че е била деликатно настроена за наличието на човешки живот.”9

Британският астрофизик професор Джордж Ф. Еллис се обръща към тази деликатна настройка със следните думи:

„В законите, които правят тази [комплексност] възможна, се появява една изумителна деликатна настройка. Реализирането на сложността, която съществува във Вселената, затруднява това да не се използва думата „чудо”.”10

Скоростта на Голямата експлозия:

Равновесията установени чрез Голямата експлозия и мигновеното формиране на Вселената са едно от доказателствата, че тя не е възникнала случайно. Според видният професор по математична физика от университета в Аделаида Пол Дейвис ако размерът на разширяване настъпило непосредствено след Голямата експлозия беше само с един милиард милиард пъти по-различно (1/10¹⁸), то Вселената нямаше да може да се формира.11 В своята книга „Кратка история на времето” (“A Brief History of Time”) Стивън Хоукинг признава тази необикновена точност в размерът на разширяване на Вселената, така:

„Ако размерът на разширяване една секунда след Голямата експлозия (big bang) бе по-малко дори с едно на сто хиляди милиона милиона пъти, то Вселената щеше да рухне наново преди дори да е достигнала до настоящата си форма.”12

Четирите сили:

Цялото физическо движение във Вселената се появява благодарение на взаимодействието и равновесието между четирите сили приети от съвременната физика: гравитационна сила, електромагнитна сила, мощна и слаба ядрена енергия (сила). Тези сили притежават необикновено различни една от друга стойности. Майкъл Дентън, известният молекулярен биолог, описва необикновеното равновесие между тези сили така:

„Ако например гравитационната сила беше милиарди пъти по-силна, то при това положение Вселената щеше да бъде далеч по-малка и жизнената й история доста по-къса. Една средна звезда има маса милиарди пъти по-малка от тази на Слънцето и време на живот около една година. От друга страна, ако гравитацията беше по-слаба, то нямаше да могат да се формират нито звезди, нито пък галактики.  Останалите взаимоотношения и стойности не са по-малко решителни. Ако мощната ядрена енергия беше малко по-слаба, то единственият елемент, който щеше да е устойчив е водородът. Нямаше да могат да съществуват други атоми. Ако ли пък беше малко по-силна в сравнение с електромагнитната сила, то тогава атомното ядро, което се състои само от два протона, щеше да бъде единственият устойчив елемент във Вселената, което от своя страна би означавало да няма водород, и ако се бяха образували някакви звезди или галактики, то те щяха да са много по-различни от това, което са сега. Очевидно е, че ако тези различни сили и константи не притежаваха точно стойностите, които притежават в момента, то нямаше да има нито звезди, нито супернови, нито планети, нито атоми, нито пък живот.”13

Разстоянията между небесните тела:

Разпределението на небесните тела в космоса и невероятните разстояния между тях са от значение за съществуването на живот на Земята. Разстоянията между небесните тела са определени по изчисление, съгласуващо се с множество мощни световни сили по начин, по който да поддържа живота на Земята. В своята книга „Съдбата на Вселената” (“Nature’s Destiny”) Майкъл Дентън описва разстоянието между суперновите и звездите, по следният начин:

„Разстоянията между суперновите и в действителност между всички звезди са от изключително значение. Разстоянието между звездите в нашата галактика е около 30 милиона мили. Ако това разстояние беше малко по-малко, то планетните орбити щяха да станат неустойчиви. Ако ли пък беше малко по-голямо, то отломките изхвърляни от една супернова щяха да са толкова разпръснати, че една слънчева система като нашата най-вероятно никога нямаше да се формира. Ако Вселената трябва да е годно за живот място, то при това положение експлозиите на супернови трябва да е в точно определено количество и средното разстояние между тях, а и в действителност между всички звезди, трябва да е близко до настоящо наблюдаваната му стойност.” 14

Гравитацията:

• Ако гравитационната сила беше по-голяма, то в земната атмосфера щяха да се съберат прекомерно количество амоняк и метан, което би имало унищожителен ефект върху живота.
• Ако ли пък тя беше по-слаба, то земната атмосфера щеше да загуби прекалено количество вода, което би направило живота невъзможен.

Отдалечеността на Земята от Слънцето:

• Ако това разстояние беше малко по-голямо, то планетата щеше да стане много студена, водното обръщение в атмосферата щеше да се повлияе и на планетата щеше да настъпи ледников период.
• Ако Земята беше по-близко до Слънцето, то растенията щяха да изгорят, водното обръщение в земната атмосфера щеше непоправимо да се увреди и животът щеше да стане невъзможен.

Плътността на земната кора:

• Ако земната кора беше малко по-дебела, то тогава прекомерно количество кислород щеше да се  предава от атмосферата към нея.
• Ако ли пък беше по-тънка, то възникналата в резултат на това количество вулканична дейност щеше да направи живота невъзможен.

Скоростта, с която Земята се върти:

• Ако тази скорост беше по-малка, то температурните различия между деня и нощта щяха невероятно да нараснат.
• Ако ли пък беше по-голяма, то атмосферните ветрове щяха да достигнат невероятна скорост и циклоните и ураганите щяха да направят живота невъзможен.

Магнитното поле на Земята:

• Ако магнитното поле беше по-силно, то щяха да се появят много силни електромагнитни бури.
• Ако пък беше по-слабо, то тогава Земята щеше да загуби своята защита срещу вредните частици отделяни от Слънцето и известни като слънчеви ветрове. И в двата случая животът би станал невъзможен.

Ефектът Албедо (Съотношението между получената и отразената от Земята светлина):

• Ако албедото беше по-високо, то щеше да настъпи ледников период.
• Ако албедото беше по-ниско пък парниковият ефект щеше да доведе до прекомерно затопляне. Първоначално Земята щеше да се наводни от разтопяването на ледниците, а след това да изгори.

Пропорцията на кислород и азот в атмосферата:

• Ако тази пропорция беше по-голяма, то жизнените функции щяха неблагоприятно да се ускорят.
• Ако ли пък беше по-малка, то жизнените функции щяха неблагоприятно да се забавят.

Пропорцията на въглероден двуокис и вода в атмосферата:

• Ако тази пропорция беше по-голяма, то в атмосферата щеше да настъпи прекалено затопляне.
• Ако пропорцията между въглеродния двуокис и водата пък беше по-малка, то атмосферната температура щеше да спадне.

Дебелината на озоновия слой:

• Ако тя беше по-голяма, то земната температура щеше да спадне невероятно много.
• Ако ли пък беше по-малка, то Земята щеше да се затопли прекалено много и да остане беззащитна срещу вредните ултравиолетови лъчи, които Слънцето излъчва.

Сеизмичната дейност (Земетресенията):

• Ако сеизмичната дейност беше по-голяма, то щеше да има постоянни катаклизми на земната повърхност.
• Ако ли пък беше по-малка, хранителните вещества на дъното на морето нямаше да могат да се разпространяват във водата. Това щеше да има унищожителен ефект върху живота в моретата и всички живи организми на Земята.

Ъгълът на наклон на Земята:

Земята притежава 23 градусов ъгъл на наклон на орбитата си. Това наклонение е нещото, което поражда сезоните. Ако този наклон беше по-голям или по-малък отколкото е в момента, то температурните различия между сезоните щяха да достигнат изключителни размери – непоносимо горещи лета и невероятно студени зими.

Размерът на Слънцето:

По-малък размер на Слънцето би означавало замръзване на Земята, по-големият му размер пък би довел до изгарянето на Земята.

Притеглянето между Земята и Луната:

• Ако това притегляне беше по-голямо, то силното притегляне на Луната щеше да има изключително сериозни последици върху атмосферните условия, скоростта, с която Земята се върти около оста си, и върху океанските приливи и отливи.
• Ако ли пък беше по-слабо, това щеше да доведе до екстремни климатични промени.

Разстоянието между Земята и Луната:

• Ако те бяха малко по-сближени, то Луната щеше да се блъсне в Земята.
• Ако ли пък бяха по-отдалечени, Луната щеше да се загуби в космоса.
• Ако те бяха дори малко по-сближени, то въздействието на Луната над земните приливи и отливи щеше да достигне опасни размери. Океанските вълни щяха да залеят ниските райони. Триенето, което щеше да се появи в резултат на това, щеше да повиши температурата на океаните и щеше да изчезне прецизният температурен баланс, който е важен за живота на Земята.
• Ако Земята и Луната бяха малко по-отдалечени, то приливите и отливите щяха да намалеят, което от своя страна щеше да доведе до намаляване на подвижността на океаните. Неподвижната вода щеше да изложи на опасност живота в моретата и нивото на кислородът, който дишаме, щеше да бъде застрашено.15

Температурата на Земята и основаният на въглерод живот:

Съществуването на въглерод, основата на всичко живо, зависи от запазването на температурата в определени граници. Въглеродът е жизненоважно вещество за органичните молекули като аминокиселините, нуклеиновата киселина и протеините. Това са основните елементи съставляващи живота. Поради тази причина животът може да съществува единствено ако е основан на въглерода. Ето така, наличната температура трябва да бъде не по-ниска от -200С и не по-висока от +1200С. Това са температурните граници на Земята.

Това са само някои от крайно деликатните равновесия, които са жизненоважни за появата и продължителността на живота на Земята. Дори само тези, които изброихме по-горе, обаче са достатъчни, за да разкрият, че Земята и Вселената не биха могли да са се появили в резултат на последователни случайности. Понятията „деликатна настройка” и „антропичен принцип”, които започват да се използват през 20ти век, още веднъж потвърждават сътворението с мярка и хармония, което е съобщено в Корана преди стотици години.

РАЗЛИЧИЯТА В СТРУКТУРИТЕ НА СЛЪНЦЕТО,
ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ

И съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода. (Сура Наба, 12-13)

Както е известно на всеки, Слънцето е единственият източник на светлина в Слънчевата система. С развитието на технологичните средства астрономите откриват, че Луната не е източник на светлина, а само отразява светлинните лъчи, идващи от Слънцето. Използваната в горния айят дума “светилник” пък е превод на арабската дума "сирадж", която описва най-добре източника на топлина и светлина – Слънцето.

В Корана Аллах използва различни думи, когато говори за Луната, Слънцето и небесните тела като звездите. Разликата между структурата на Слънцето и Луната е изразена по следния начин в Корана:

И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник. (Сура Нух, 16)

В горния айят за Луната е използвана думата сияние (на арабски "нур"), а за Слънцето – светилник (на арабски " сирадж "). Думата, която определя Луната, се използва за маса, която отразява светлината, която е ярка и неподвижна. А думата, която е използвана за Слънцето, означава небесно образувание, което постоянно свети и е източник на топлина и светлина.

От друга страна, думата “звезда” на арабски език произлиза от корена на думата "неджеме", която от своя страна означава “появяващ се, изникващ, видим”. Освен това в долуцитирания айят виждаме, че звездата е изобразена и чрез думата "сакиб", която има значението на нещо, което пронизва тъмнината със светлината си, която блещука, изчерпва се и започва да свети от само себе си:

Звездата с пронизваща светлина. (Сура Тарик, 3)

Днес е известно, че Луната не разпръсква собствената си светлина, а отразява идващата от Слънцето светлина. За Слънцето и звездите пък знаем, че разпръскват собствената си светлина. Коранът съобщава за тези факти тогава, когато познанията на хората за тези небесни тела са били най-ограничени, т.е. преди 14 века.

ОРБИТИ И ВЪРТЯЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА

Една от най-съществените причини за голямото равновесие във Вселената е без съмнение фактът, че небесните тела следват определени орбити. Звездите, планетите и спътниците се въртят както около себе си, така и заедно със системите, с които са свързани. Вселената работи в една деликатна закономерност, подобно на зъбните колела в една фабрика.

Във Вселената има около 200 милиарда галактики и във всяка една от тях около 200 милиарда звезди. Голяма част от тези звезди притежават планети, а планетите – спътници. Всички тези небесни тела имат много точно изчислени орбити. И в продължене на милиарди години всяка една от тях в собствената си орбита минава и отминава другите в една съвършена хармония и ред. Освен тях множество комети също се придвижват в съотношение с определената за тях орбита.

Орбитите във Вселената не са характерни само за някои небесни тела. Те проявяват една голяма активност около Слънчевата система, а дори и около други галактики, други центрове. Земята, заедно със Слънчевата система, с всяка изминала година се отдалечава от предходното си положение с 500 милиона километра. Изчислено е, че дори най-малкото отклонение в орбитите на небесните тела би предизвикало последици, които могат дори да унищожат цялата система. Например в един източник е описано следното за това какво би предизвикало едно отклонение на Земята от орбитата й с 3 мм повече или по-малко от обикновеното:

Когато Земята се върти около Слънцето, тя очертава такава траектория, че на всеки 18 мили се отклонява само с 2,8 мм от правата линия. Тази очертана от Земята траектория не се отклонява ни най-малко, защото дори едно 3-милиметрово отклонение би предизвикало огромно бедствие: ако отклонението бъде 2,8 мм вместо 2,5 мм, то орбитата ще бъде много широка и всички бихме замръзнали; от друга страна, ако отклонението бъде 3,1 мм, то всички ние бихме се опекли от топлина. 6

Друга характеристика на небесните тела е, че освен че се въртят по орбитата си, се въртят и около себе си. Айятът: “Кълна се в небето, което се върти” (Сура Тарик, 11) от Корана сочи точно този факт. Разбира се, в периода, когато Коранът е бил низпослан, човечеството не е разполагало както днес с телескопи, с които може да се наблюдава космосът на милиони километри разстояние, с развити технологии за наблюдаване, с познанията на модерната физика и астрономия. Поради тази причина съобщеният в Корана факт, че космосът е “осеян с пътища” (Сура Зарийат, 7), през онова време е било невъзможно да бъде установен по научен път. Но в низпослания през този период Коран този факт ни е съобщен много точно, защото Коранът е Божието слово.