НАУЧНИТЕ ЧУДЕСА НА КОРАНА

ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО
ОРБИТАТА НА ЛУНАТА
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИНИТЕ ЧРЕЗ ЛУНАТА
ГРАВИТАЦИОННАТА СИЛА И ОРБИТАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ
КРЪГЛАТА ФОРМА НА ЗЕМЯТА
ПОСОКА НА ВЪРТЕНЕ НА ЗЕМЯТА
ГЕОИДНАТА ФОРМА НА ЗЕМЯТА
ДИАМЕТЪРЪТ НА ЗЕМЯТА И КОСМОСА
АТМОСФЕРНИТЕ ПЛАСТОВЕ
ЗАЩИТНИЯТ ТАВАН

ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО

Когато в Корана се споменава за Слънцето и Луната, се подчертава, че всяко от тези тела си има определена орбита:

Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават. (Сура Анбиа, 33)

Използваната в горния айят дума “плават” е превод от арабската дума "сабаха" и се използва, за да опише движението на Слънцето в космоса. Тази дума означава, че Слънцето не се движи безконтролно в космоса, че се върти около оста си и следва определен курс, докато прави това. Фактът, че Слънцето не е неподвижно и се придвижва по определена траектория, в един друг айят ни се съобщава така:

И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият. (Сура Йа Син, 38)

Тези факти, за които ни е съобщено в Корана, стават известни единствено посредством съвременните астрономически наблюдения. Според изчисленията на експертите по астрономия Слънцето се придвижва заедно с т.нар. “Solar Apex”(“слънчев връх”) в орбита по посока на звездата Вега със страхотната скорост от 720000 км/ч. Това, при една груба сметка, ни показва, че Слънцето изминава по 17 милиона и 280 хиляди километра на денонощие. Наред със Слънцето всички планети и спътници, които се намират в системата му на притегляне, изминават същото разстояние.

ОРБИТАТА НА ЛУНАТА

„И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.” (Сура Йа Син, 39-40)

Луната не следва правилна орбита както спътниците на останалите планети. Докато се движи в орбита около Земята, тя минава зад нея, а понякога и отпред. Тъй като тя също се върти заедно със Земята около Слънцето, Луната в действителност следва един постоянен модел наподобяващ на буквата „S” в космоса. Формата на този космичен път следван от Луната, който е описан в Корана с думите: „заприлича на изсъхнала палмова клонка”, доста наподобява на извитата форма на клонът на финиковата палма. В действителност значението на думата „урджун”, използвана в Корана, е изсъхнала и изтъняла, извита клонка на финикова палма и се използва за описване на частта, която остава след като бъдат събрани фурмите от чепката. Освен това, описването на тази клонка като „изсъхнала” е от изключително значение, защото изсъхналата клонка на финиковата палма е по-тънка и по-изкривена.

Тъй като Луната също се върти заедно със Земята около Слънцето, то тя следва един постоянен път наподобяващ на буквата „S” в космоса. Формата на тази орбита наподобява на извитата форма на изсъхнала клонка на финикова палма, точно както е разкрито в Корана.

Няма съмнение, че е невъзможно някой да е имал познание за орбитата на Луната преди 1,400 години. Начинът, по който този път, установен от съвременната технология и натрупаното знание, е разкрит в Свещената Книга, е още едно от научните чудеса на Корана.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИНИТЕ ЧРЕЗ ЛУНАТА

Той е, Който стори слънцето блясък и луната ­ сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи. (Сура Юнус, 5)

И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. (Сура Йа Син, 39)

В първия айят по-горе Аллах много ясно е съобщил, че Луната ще бъде критерий за измерване на годините. Също така е отбелязано, че тези изчисления ще бъдат извършвани според положението, което Луната ще заема при въртенето й по орбитата си. Тъй като ъгълът между Земята и Луната и Земята и Слънцето постоянно се изменя, то ние по различно време виждаме Луната по различен начин. Нещо повече, когато наблюдаваме Луната, а това е възможно само ако тя отразява получената от Слънцето светлина, осветената от Слънцето й страна постоянно се изменя. Взимайки предвид именно тези изменения, се извършват определени изчисления, които от своя страна позволяват на хората да изчисляват годините.

В миналото като 1 месец хората са изчислявали времето между две пълнолуния, или времето, за което Луната обикаля около Земята. Според този метод 1 месец е равен на 29 дена 12 часа и 44 минути. Това се нарича “лунарен месец”. А от своя страна 12 лунарни месеца, според руми календар (слънчев календар, използван в Турция преди 1925 г.) се равняват на 1 година.

Но между грегорианския календар, според който за 1 година се приема едно завъртане на Земята около Слънцето, и руми календар всяка година се формира разлика от 11 дена. Всъщност 25ти айят от сура Кахф обръща внимание на този факт така:

И прекарали в пещерата си триста години и още девет. (Сура Кахф, 25)

Споменатото в айята време може да бъде обяснено по следния начин: 300 години x 11 дена (разликата, която се формира всяка година) = 3300 дена. Ако вземем под внимание, че 1 слънчева година се състои от 365 дена 5 часа 48 минути и 45.5 секунди, то 3300 дена/365.24 дена = 9 години. С други думи, според грегорианския календар 300 години, а според руми календара 300+9 години. Както се вижда, в айята е обърнато внимание на 9те години, които се основават на едно деликатно изчисление. (Аллах знае най-добре). Без съмнение, подчертаването на такава информация в Корана е едно от научните чудеса на Корана.

ГРАВИТАЦИОННАТА СИЛА И ОРБИТАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

„О, кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се.” (Сура Такуир, 15-16)

Думата „хуннас” от 15 айят на сура Такуир има значение на смаляващ се, свиващ се, отдръпвам се и връщам се. Арабската дума, която е преведена в 16ти айят от същата сура като „скриващи се”, е „куннас”. Думата „куннас” е множественото число на „канис” и се използва по отношение на специфичен път: влизане в гнездо, домът на движещо се тяло или организми влизащи и укриващи се в домът си. Отново в 16 айят думата „алджавари” – множественото число на думата „джария”, която означава нещо, което се движи и тече, е преведена като „движещи се”. Имайки предвид значението на тези думи твърде вероятно е тези айяти да се отнасят до гравитационните сили на планетите и тяхното движение по орбитите им.

Тези думи от горецитираните айяти напълно описват орбиталните движения произлизащи от гравитационната сила. Думата „хуннас” се отнася до привличането на планетите към собствените им центрове и също така привличането им към Слънцето, което е центърът на нашата Слънчева система. (Аллах знае най-добре.) Гравитационната сила е вече съществуваща във Вселената сила, но разкриването й чрез математически формули е станало възможно едва през 17ти – 18ти век от Сър Исак Нютон. Думата „алджавари” от следващият айят подчертава орбиталните движения, които се появяват в резултат на центробежната сила, която се противопоставя на тази сила на притегляне. Няма съмнение, че употребата на думата „алджавари” (привличане към центъра, свиване, залязване) заедно с „хуннас” (път, влизане в гнездо, дом на движещо се тяло) сочи към един значителен научен факт, за който никой не би могъл да е знаел преди 1,400 години. (Аллах знае най-добре.) Нещо повече, тези айяти, които са една от темите, за които е дадена клетва в Корана, са друг показател за значението на темата.

КРЪГЛАТА ФОРМА НА ЗЕМЯТА

Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта... (Сура Зумар, 5)

Доста интересни са използваните в Корана изрази за описване на Вселената. Думата “следва” от горния айят е превод на арабската дума "теквир". На български значението на тази дума може да се предаде с “да покриеш с някакъв предмет, нещо с кръгла форма”. (Например в арабските речници тази дума се използва за глаголите, които се отнасят за кръгли предмети, като например “увиване на главата с чалма.) Информацията, която е дадена в айята, че денят и нощта се покриват един друг (теквир) , в същото време съдържа и ясна информация за формата на Земята. Тогава и само тогава, когато Земята е кръгла, използваният в айята глагол може да бъде извършен. Т.е. в низпослания през 7 век Коран е посочено, че Земята е кръгла.

Не трябва да забравяме, че разбиранията на астрономията за Земята по онова време са доста различни. Тогава се е вярвало, че Земята е права плоскост и всички научни изчисления и определения са извършвани на тази основа. Но тъй като Коранът е Божието слово, то при описанието на Вселената са използвани възможно най-изразителните думи. Всичките тези знания, които получаваме през това столетие, са ни съобщени в айятите от Корана преди 1400 години.

ПОСОКАТА НА ВЪРТЕНЕ НА ЗЕМЯТА

И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви. (Сура Намл, 88)

В айята от сура Намл е отбелязано не само че Земята се върти, но и посоката на нейното въртене. Посоката на движение на намиращата се на 3500-4000 метра височина основна облачна маса е винаги от запад на изток. Това е и причината при прогнозите за времето да се гледа предимно положението на запад.18

Всъщност причината за придвижването на облачната маса от запад на изток е посоката на въртене на Земята. Както е известно днес, и Земята се върти от запад на изток. Тази научна истина, която науката открива неотдавна, е съобщена в Корана преди хиляди години.

ГЕОИДНАТА ФОРМА НА ЗЕМЯТА

„И земята след това разпростря.” (Сура Назиат, 30)

Думата „даха” използвана в горният айят със значение на „разпростря” произлиза от думата „дахв”, която има значение на „разстилам”. Въпреки че думата „дахв” също така означава покриване или изглаждане, значението на глагола е нещо повече от просто прозаично изглаждане, тъй като той описва изглаждане в кръг.  

Представата за закръгленост също присъства и в другите думи произлизащи от „дахв”. Така например думата „дахв” също се използва за деца, които са пуснали топка в дупка в земята, състезания за хвърляне на камъни в дупки и игри, които се играят с орехи. Произлизащите от тази дума глаголи също се използват и за описване на свиването на гнездо на щраус, почистването на камъните от мястото, където ще легне, мястото където мъти яйцата си, както и самите яйца.

В действителност Земята е кръгла по начин наподобяващ на формата на яйце. Леко сплеснатата кълбовидна форма на Земята е известна като геоид. От тази гледна точка употребата на думата „даха” съдържа важна информация за формата, която Аллах е дал на Земята. В продължение на хиляди години хората са си представяли, че формата на Земята е напълно плоска и едва благодарение на технологията са успели да разберат истината. Този факт обаче е разкрит в Корана преди 14 века.

ДИАМЕТЪРЪТ НА ЗЕМЯТА И КОСМОСА

„О, множество от джинове и хора, ако можете да проникнете зад пределите на небесата и на земята, проникнете! Не ще проникнете освен с власт [от Нас].” (Сура Рахман, 33)

Арабската дума преведена като „предели” в горният айят е „актар”. Това е множественото число на думата „кутур”, която има значение на диаметър, и ни  посочва, че небесата и земята имат много диаметри. В арабския език от употребата на дадена дума може да се разбере дали тя е в единствено, множествено число (повече от две) или пък в двойна форма. Следователно формата на думата, която е използвана тук, а именно множествено число, ни дава още една чудна информация.

За едно триизмерно тяло може да се каже, че има един-единствен диаметър ако то е напълно сферично. Думата „диаметри” може да се отнася единствено до неправилна, но в основата си сферична форма. Тази избрана в Корана дума – „диаметри”, е важна от гледна точка на посочването на геоидната форма на Земята. Следващият забележителен момент в айята е, че небесата и земята са споменати по отделно по отношение на диаметрите.

Според Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн Вселената е разширяваща се. Но това не означава, че галактиките и другите небесни тела са се разпръснали в космоса. Това означава, че космосът се разширява и че разстоянието между галактиките се увеличава.

Описанието „пределите на небесата” от 33 айят на сура Рахман ни показва сферичната форма на космоса. (Аллах знае най-добре.) Така както космичните диаметри ще бъдат различни от различните точки на космоса, така и диаметрите на постоянно разширяващият се космос също ще бъдат различни.  От тази гледна точка употребата на думата „предел” в множествено число съдържа голяма мъдрост и е един от показателите за това, че Коранът е откровение на нашият Всезнаещ Господ.

АТМОСФЕРНИТЕ ПЛАСТОВЕ

В айятите от Корана едно от знанията, които се дават за Вселената, е, че небето е подредено на седем пласта:

Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае. (Сура Бакара, 29)

После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим... И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело... (Сура Фуссилат, 11-12)

Използваната на много места в Корана дума “небе” служи за обозначаване както на цялата Вселена, така на небето над Земята. Когато помислим върху второто значение на думата, то ще стигнем до заключението, че небето на Земята, т.е. атмосферата, се състои от 7 пласта.

Всъщност днес е известно, че Земята се състои от подредени един върху друг различни пластове.19 В дефинициите с химично съдържание или взимащи атмосферната температура като мярка се определя, че земната атмосфера има 7 пласта.20 Според т.нар "Limited Fine Mesh Model" (LFMII) - атмосферен модел, който днес все още се използва при 48-часовите прогнози за времето, атмосферата е съставена от 7 пласта. Според съвременните геоложки определения 7-те пласта на атмосферата са подредени, както следват:

1 - Тропосфера

2 - Стратосфера

3 - Мезосфера

4 - Термосфера

5 - Екзосфера

6 - Йоносфера

7 - Магнитосфера

Другата чудотворна страна на този въпрос е използваният в сура Фуссилат израз: ”отреди Той на всяко небе неговото дело”. Т.е. в айята ни се съобщава, че Аллах е възложил на всеки един пласт различно задължение. Така както видяхме и в предходните глави, всеки от гореизброените пластове има жизненоважно значение за хората и всички останали живи организми на земята. От образуването на дъжда до предпазването от вредните лъчи, от отразяването на радиовълните до обезвреждането на метеорите, всеки един пласт притежава характерна за него функция.

Долуцитираните айяти ни дават информация за това как изглеждат 7-те пласта на атмосферата:

“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?"
(Сура Нух, 15)


Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия... (Сура Мулк, 3)

Преведената на български език като “несъразмерност” арабска дума "тибакан" означава и “слой, подходящ капак или покривало на нещо”. Описаното в айята небе на слоеве без съмнение показва по най-подходящ начин атмосферата.

Фактът, че тази информация, която е невъзможно по никакъв начин да бъде получена без технологията на 20-ти век, е съобщена толкова ясно в низпослания преди 1400 години Коран, е, разбира се, много голямо чудо.

ЗАЩИТНИЯТ ТАВАН

В Корана Аллах обръща внимание на едно изключително важно качество на небето така:

И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат. (Сура Анбиа, 32)

Тази характеристика на небето, спомената в айята, е доказана посредством научните изследвания на 20-ти век.

Атмосферата, която обгръща Земята от всички страни, осъществява жизненоважни за по-нататъшното пребиваване на живите организми функции. Разтопява и унищожава множеството големи и малки, наближаващи Земята, метеорити, и така предотвратява падането им на Земята и предизвикването на големи вреди на организмите.

Наред с това атмосферата филтрира и вредните за живите организми лъчи, които идват от космоса. Най-удивителната страна на това качество на атмосферата е, че тя пропуска само безвредните лъчи, т.е. видимите лъчи, инфрачервените лъчи и радиовълните. Всички тези лъчи са необходими за живота. Така например определеното количество ултравиолетови лъчи, на което атмосферата позволява да преминат, имат голямо значение за осъществяваната от растенията фотосинтеза, която от своя страна е необходима за поддържане живота на организмите. Голяма част от отделяните от Слънцето силни ултравиолетови лъчи биват филтрирани от озоновия слой на атмосферата и до Земята достигат само малка част от тях, необходими за живота.

Защитната характеристика на атмосферата не се ограничава само с това. Благодарение пак на атмосферата Земята бива предпазвана от приблизително минус 270-градусовия вледеняващ студ на космоса.

Не само атмосферата предпазва Земята от вредните въздействия. Наред с атмосферата, произлизащият от магнитното поле на Земята слой, наречен “Пояс на Ван Ален”, изпълнява ролята на щит, който предпазва планетата ни от вредните лъчи. Тези отделяни постоянно от Слънцето и останалите звезди лъчи носят смъртоносни последици за човечеството. Ако не е поясът на Ван Ален, енергийните експлозии, които обикновено идват от Слънцето и се наричат слънчеви изригвания, са толкова мощни, че биха могли да унищожат целия живот на Земята.

Д-р Хю Рос описва значението на пояса на Ван Ален за живота ни така:

Земята притежава най-голяма плътност измежду всички останали планети в Слънчевата система. Това голямо ядро от никел и желязо създава силно магнитно поле. Това магнитно поле, от своя страна, става причина за появата на радиационния пояс на Ван Ален. Този слой предпазва земната повърхност от радиационните бомбардировки. Ако този защитен слой не съществуваше, животът на Земята нямаше да бъде възможен. Единствената друга планета, която притежава магнитно поле и е изградена от скали, е Меркурий. Но силата на това магнитно поле е 100 пъти по-малка от тази на Земята. Радиационният пояс на Ван Ален е характерен само за Земята.21

Преди няколко години бе изчислено, че енергията, която се отделя от едно изригване, се равнява на 100 атомни бомби, подобни на хвърлената в Хирошима. 58 часа след изригване се забелязва бурно движение на стрелките на компасите, а температурата на земната атмосфера, извършвайки температурен скок над 250 км, достига до 2500 °C.

С една дума, върху Земята действа една съвършена система, която я обгръща от всички страни и я предпазва от външните опасности. Аллах преди хиляди години ни съобщава в Корана именно за това качество на предпазен щит на обгръщащото Земята небе.