НАУЧНИТЕ ЧУДЕСА НА КОРАНА

СТОРВАНЕТО НА НЕБЕТО - СВОД
ОСОБЕНОСТТА НА НЕБЕТО ДА СЕ ВРЪЩА ОБРАТНО
ЗЕМНИТЕ ПЛАСТОВЕ
ЗЕМЯТА ИЗХВЪРЛЯ СВОИТЕ ТОВАРИ
ФУНКЦИЯТА НА ПЛАНИНИТЕ
ДВИЖЕНИЕТО НА ПЛАНИНИТЕ
РАЗЛИЧНИТЕ ТОЧКИ НА ИЗГРЕВА И ЗАЛЕЗА НА СЛЪНЦЕТО
НАМАЛЯВАНЕТО НА СУШАТА
ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ, КОЯТО СЕ РАЗПУКВА
ТАЙНАТА В ЖЕЛЯЗОТО

СТОРВАНЕТО НА НЕБЕТО - СВОД

Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето ­ свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете ­ препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах! (Сура Бакара, 22)

В горния айят за небето е използвана арабската дума "ессемае бинаен". Тази дума наред със значението на свод, таван, се използва от арабските бедуини и за описване на покривало, наподобяващо чадър.22 И това, на което се набляга при тази чадърообразна структура, е, че тя предпазва от външни природни сили при различни ситуации.

Въпреки че не забелязваме голяма част от тях, както върху останалите планети, така и върху Земята падат голямо количество метеори. Причината, поради която тези метеори, които, падайки върху другите планети, образуват огромни кратери, не причиняват никакви вреди на Земята, е голямата съпротива, която земната атмосфера оказва. Метеорът не може да издържи дълго на тази съпротива и в резултат на триенето изгаря и загубва голяма част от масата си. Ето така тази опасност, която би могла да предизвика големи бедствия, благодарение на атмосферата бива предотвратена. Наред с гореспоменатите айяти, разкриващи защитното качество на атмосферата, със следващия айят Аллах също обръща внимание на това особено сътворение:

Не виждаш ли, че Аллах подчинява за вас всичко на земята, и корабите, плаващи в морето по Неговата воля, и Той държи небето да не падне върху земята, освен с Неговото позволение. Аллах към хората е състрадателен, милосърден. (Сура Хадж, 65)

Така както споменахме и в предходната глава, защитната функция на атмосферата предпазва Земята от космоса, т.е. от външните природни сили. В по-горните айяти с използваната за описване на небето дума “свод” се обръща внимание и на тази характерна особеност на небето, която не е било възможно да се знае по времето на Пророка Мохамед (м.н.).

ОСОБЕНОСТТА НА НЕБЕТО ДА СЕ ВРЪЩА ОБРАТНО

В сура Тарик, 11 айят, от Корана се споменава за характерната особеност на небето да се “върти” така:

Кълна се в небето, което се върти. (Сура Тарик, 11)

Думата "редж'и", която е преведена в различните преводи на Корана като “върти”, също така има значение и на “връщам се”.

	За съществуването на живот на Земята наличието на вода е от изключително значение. Един от факторите за формирането на водата е и единият от атмосферните слоеве наречен тропосфера. Тропосферният слой кондензира издигащата се от океаните водна пара и допринася за връщането й на земята под формата на дъжд.
	Атмосферният слой, който предпазва от лъчите, които биха могли да бъдат пагубни за живота на земната повърхност, е озоновия слой. Озоносферата, която е долният слой стратосфера, отразявайки идващите от космоса радиационни и вредни ултравиолетови лъчи, спомага за тяхното връщане обратно в космоса, преди да са успели да достигнат до земната повърхност.
	Всеки атмосферен слой притежава характерни особености, които са полезни за хората. Така например един от горните пластове на атмосферата – йоносферата, разпръсква по цялата земна повърхност предаваните от определена точка радиовълни и спомага за възприемането на тези излъчвания на големи разстояния.

Както е известно, атмосферата, която обгражда Земята, се състои от множество слоеве. Всеки един слой играе важна роля в полза на живите организми. Когато бъдат извършени изследвания, ще се види, че всеки пласт имат способността да връща обратно в космоса или върху земната повърхност всеки достигнал до него предмет или светлинен лъч.

Нека да разгледаме с няколко примера способността на атмосферните пластове да връщат обратно. Тропосферният слой, който се намира на 13 – 15 км височина, кондензира издигащата се от земната повърхност водна пара и допринася за връщането й на земята под формата на дъжд. Озоносферата, която е долният слой на разположената на 25 км височина стратосфера, отразявайки идващите от космоса радиационни и вредни ултравиолетови лъчи, спомага за тяхното връщане обратно в космоса, преди да са успели да достигнат до земната повърхност. Йоносферата, която също като сателит разпръсква по цялата земна повърхност предаваните от Земята радиовълни, спомага за осъществяването на разговори на големи разстояния по радиостанции, телефони и позволява гледането и слушането на радио-и телевизионни предавания. Магнитосферният слой пък връща обратно в космоса вредните радиоактивни елементи, отделяни от Слънцето или другите звезди, преди да са достигнали до земната повърхност.

Тази характерна особеност на небесните слоеве, която е открита неотдавна, но за която ни е съобщено преди хиляди години в Корана, е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.

ЗЕМНИТЕ ПЛАСТОВЕ

Някои от данните, които са ни дадени в Корана за земната повърхност, са относно нейната прилика с небето, което се състои от седем слоя:

Аллах е, Който сътвори седем небеса, и от земята ­ също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо. (Сура Талак, 12)

Тази подчертана в горния айят информация има място и в научните източници, като се разяснява, че земната повърхност се състои от седем пласта. Учените подреждат земните слоеве така:

1^-ви слой: Литосфера (вода)

2^-ри слой: Литосфера (суша)

3^-ти слой: Астеносфера

4^-ти слой: Горна мантия

5^-и слой: Долна мантия

6^-и слой: Външно ядро

7^-и слой: Вътрешно ядро

Литосферата произлиза от гръцката дума хихос, която означава “скала”, и е твърдият скалист пласт, който формира най-горния слой на Земята. В сравнение с останалите слоеве е доста тънък. Литосферата е още по-тънка под океаните и активните от вулканична гледна точка места. Средната дебелина на този земен пласт е около 80 км. Той е по-студен и по-твърд в сравнение с останалите пластове и поради тази причина изпълнява ролята на земна кора.

Под литосферата се намира астеносферата, чието наименование произлиза от гръцката дума Asthenes, която означава “слаб”. Този слой е подвижен и е по-тънък в сравнение с литосферата. Този земен пласт е съставен от топли полутвърди вещества, които, подложени в геоложките времена на висока температура и налягане, омекват и се разтапят. Смята се, че твърдият литосферен пласт плава или се движи плавно по бавно движещия се астеносферен слой.23

Под тези земни пластове при огромна топлина е разположен слой, наречен земна мантия, който се състои от полутвърди скали и е с дебелина 2900 км. Мантията, която съдържа почти два пъти повече желязо, магнезий и калций от земната кора, е по-топла и плътна, защото с нарастване на дълбочината се увеличават и температурата и налягането вътре в Земята.

В центъра на Земята пък е разположено ядрото, чиято плътност е почти два пъти по-голяма от тази на мантията. Причината за тази плътност е това, че вместо скали ядрото съдържа повече метали (желязно-никелова сплав).

Земното ядро се състои от две части: едната е външното ядро, което е течно и с дебелина 2200 км, а другата е вътрешното ядро, което е твърдо и има дебелина 1250 км. С въртенето на Земята течното външно ядро образува магнитното поле на Земята.

Фактът, че тази прилика на земните пластове с небето, която може да бъде забелязана единствено чрез технологията на 20ти век, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от множеството научни чудеса на Корана.

ЗЕМЯТА ИЗХВЪРЛЯ СВОИТЕ ТОВАРИ

„Когато земята бъде разтърсена в трус и земята изхвърли своите товари, и човек рече: “Какво й е?”, в този Ден тя ще разкаже своите вести.” (Сура Залзала, 1-4)

Арабската дума „залзала” означава земетресение или трусове, а думата „аткалаха” означава „товар, тежко бреме”. Когато човек вземе под внимание горните айяти под светлината на първото им значение, то може да се забележи посочването на един важен научен факт относно земетресенията.

Във втори айят на сура Залзала се съобщава за това как земята изхвърля своите товари. Всъщност, в резултат на проучване извършено през последните години става ясно, че в центъра на Земята има тежки метали, и че те са се появили в резултат на движенията на земната повърхност. Според геологичните изчисления с охлаждане на Земята тежките и плътни вещества се спускат към центъра й, докато по-леките се издигат на повърхността.

Поради тази причина земната кора се състои от най-леките вещества (базалтови и гранитни скали), докато тежките метали (никел и стомана) се намират в земното ядро. В резултат на това подповърхностният слой, който се състои от разтопени метали, е изграден от материал, който е много по-тежък и плътен от този на повърхността.

По време на земетресения тежките вещества под повърхността имат възможност да се издигнат нагоре и по този начин Земята изхвърля своите товари, както е разкрито в Корана. Нещо повече, тези области, където металните резерви са най-концентрирани, са също така и тези с най-голяма вулканична дейност. Тези научни открития, които станаха известни едва неотдавна и в следствие на широкообхватни проучвания, са само някои от научните факти посочени от Аллах в Корана.

ФУНКЦИЯТА НА ПЛАНИНИТЕ

В Корана се обръща внимание на една важна геоложка функция на планините:

И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората... (Сура Анбиа, 31)

Когато погледнем внимателно горецитирания айят, ще видим, че там е съобщено за способността на планините да предпазват от земетресения. През периода, когато Коранът бива низпослан, тази истина не е известна на никой човек, докато днес тя е разкрита в резултат на открития на съвременната геология.

В миналото се е смятало, че планините са само възвишения, разположени на повърхността на Земята. Но учените забелязват, че планините не са само повърхностни възвишения, а с частта си, т.нар. планинни корени, които понякога са 10-15 пъти по-големи от собствените им размери, се простират надолу към вътрешността на Земята. С тази своя особеност планините изпълняват роля, подобна на тази на един пирон или кол, които задържат палатката стабилно към земята. Така например връх Еверест, който е разположен на 9 км над земната повърхност, има корен повече от 125 км.24

	Планините имат корени, които са разположени доста надълбоко в земята. (Press and Siever, Earth, 413.)
	Схематичен напречен разрез. Колообразните планини притежават корени, които са дълбоко вкоренени в земята. (McGraw-Hill Companies: 1968), 220.)
	Друга картина, която показва как планините, поради дълбоко разположените си корени, наподобяват на колове. (USA: Macmillan USA: 1993), 158.)

Нещо повече, планините се образуват в резултат на движението и сблъсъка на много големи пластове, от които се състои земната кора. Когато два пласта се сблъскат, този, който е по-издръжлив, минава под другия. Пластът, който минава отгоре, се нагъва и се издига и така се формират планините. Пластът, който остава отдолу пък, придвижвайки се надолу под земята, образува едно дълбоко продължение. Поради тази причина, така както споменахме по-рано, планините притежават не по-малки от масата, която виждаме над земната повърхност, дълбоки продължения, които се разстилат надолу под земята.

В един научен източник тази структура на планините е описана така:

Там, където континентите са по-плътни, така както е и при планинските вериги, земната кора навлиза надълбоко в мантията.25

Когато един от световноизвестните подводни геолози проф.Сиаведа споменава, че планините са забодени като корени в земята, прави следното уточнение:

Основната разлика между континенталните и океанските планини е в материята им... Но и двата вида планини имат корени, които ги подпират. При континенталните планини една произлизаща от планината и имаща малко по-ниска плътност субстанция се спуска надолу в земята като корен. При океанските планини също има ронлива материя, която подпира планината като корен. В океанските планини обаче тази материя не е ронлива, защото съставът е лек, а поради това, че е топъл и доста се разширява. Но погледнато от гледна точка на плътността, и те осъществяват същата функция по отношение на подпирането на планините. Поради тази причина функцията на корените, според закона на Архимед, е да подпират планините.26

Нещо повече, в използваната като учебник в множество университети по цял свят книга със заглавие “Земя”(“Earth”) на Франк Прес – понастоящем председател на Американската академия на науките, пише, че планините имат формата на подпора и са забучени дълбоко в земята.27

В един от айятите от Корана тази функция на планините е обяснена чрез уподобяването им на “подпори”:

Не сторихме ли Ние земята постеля и планините ­ подпори? (Сура Наба, 6-7)

Oтново, в един друг айят, Аллах ни съобщава: "и планините поби" (Сура Назиат, 32). Използваната в този айят дума "ерсайха" има значението на “създавам вкоренен, правя устойчив, закотвям, заковавам за земята”. Благодарение на тези характерни особености планините се разпростират над и под земната повърхност, там където земните пластове се съединяват, и занитват един за друг тези пластове. По този начин, стабилизирайки земната кора, й пречат да се плъзга между собствените си пластове или върху магмения слой.

Днес знаем, че външният слой на земната повърхност, който е скалист, е разбит на дълбоки разломи и е разчупен под формата на плаващи върху магмата пластини. Тъй като скоростта, с която Земята се върти около оста си, е твърде голяма, ако не съществуваше заздравяващата функция на планините, то плаващите пластини щяха да бъдат в едно постоянно движение. При едно такова положение върху земната повърхност би могло да не може да се натрупва почва, да не може да се съхранява вода в почвата, нито едно растение да не може да порасне, нито един път, сграда да не могат да бъдат построени, с една дума - животът на Земята нямаше да бъде възможен. Поради тази причина като резултат на Божията милост планините изпълняват функция точно като пирони, които прикрепят континенталните маси към океанските пластове и им пречат да се движат.

Както се вижда, направеното в резултат на съвременните геологични и сеизмологични изследвания откритие за тази жизненоважна функция на планините е дадено като пример за възвишената мъдрост на Божието сътворение в низпослания преди стотици години Коран. В един друг айят е казано следното:

... Положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас ... (Сура Лукман, 10)

ДВИЖЕНИЕТО НА ПЛАНИНИТЕ

Фактът, че планините не са неподвижни, както изглеждат, а се намират в едно постоянно движение е съобщен в един айят така:

И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават... (Сура Намл, 88)

Това движение на планините се дължи на движението на земната кора, върху която са разположени. Земната кора се движи сякаш плава върху мантията, която е с по-голяма плътност от нея. За първи път в началото на 20ти век немският учен Алфред Вегенер съобщава, че в началните периоди след възникването на Земята континентите са били слепени един за друг и след това започват да се придвижват в различни посоки, разделят се и се отдалечават един от друг.

Но геолозите успяват да разберат правотата на Вегенер 50 години след неговата смърт, т.е. след 1980 година. Така както Вегенер пише в една своя статия, публикувана през 1915 г., преди около 500 милиона години парчетата суша са били слепени едно за друго и този голям къс земя, наречен Пангея, бил разположен на Южния полюс. Преди около 180 милиона години Пангея се разделя на две. Единият от тези два придвижващи се в различни посоки континенти е Гондвана, който включвал в себе си съвременните Африка, Южна Америка, Южна Европа, Близкия изток, Индия, Австралия и Антарктида. А вторият, състоящ се от Европа, Северна Америка, Азия и Гренландия, е бил Лавразия. В последващите след това разделение 150 години през различно време Гондвана и Лавразия се разделят на още по-малки парчета.

Ето тези формирали се от разделянето на Пангея континенти, променяйки непрекъснато разпределението между сушата и водата, се придвижват по повърхността на Земята с няколко сантиметра годишно.

Откритието, в резултат на геоложки изследвания, извършени в началото на 20ти век, на това движение на земната кора е описано по следния начин в научните източници:

Земната повърхност, която е с дебелина 100 км и се образува от земната кора и мантията, се състои от части, наречени “пластове”. Земната повърхност е съставена от шест големи пласта и множество малки. Според теорията, наречена “тектоника на пластовете”, тези слоеве, носейки със себе си континентите и дъното на океаните, се придвижват по Земята... Изчислено е, че континенталните движения са между 1 и 5 см. Дотолкова, доколкото пластовете се придвижват по този начин, в географията на Земята настъпват промени. Така например Атлантическият океан се разширява с всяка изминала година.29

Важна точка, която трябва да отбележим тук, е следната: в айята Аллах съобщава за движението на планините като “отминаване”. Дори днес за това движение учените използват английския термин "continental drift", или “континентален дрейф”. 30

Дрейфът на континентите е факт, който не би могъл да бъде забелязан по времето, когато Коранът бива низпослан и с използвания в айята израз: “и ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни” Аллах ни съобщава предварително каква ще бъде реакцията на хората. Но след това съобщава за факта, че планините се носят, така както се носят и облаците. Така че, както се вижда, е обърнато специално внимание на движението на земния слой, на който са разположени планините.

Фактът, че тази истина, която науката открива неотдавна, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от чудесата му.

РАЗЛИЧНИТЕ ТОЧКИ НА ИЗГРЕВА И ЗАЛЕЗА НА СЛЪНЦЕТО

И не! Кълна се в Господа на изгревите и на залезите, Ние сме способни.
(Сура Мааридж, 40)

Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите. (Сура Саффат, 5)

Господа на двата изгрева и Господа на двата залеза. (Сура Рахман, 17)

Както се вижда от айятите по-горе, думите “изгревите” (изток) и “залезите” (запад) са използвани в множествено число. Например, използваните и в двата първи айята думи "мешарик" за изток и "меариб" за запад са множествена форма, с която се изразява, че са повече от два на брой. В последния айят пък са използвани като "мешрикейн" - двата изтока и "марибейн" - двата запада. Думите "мешарик" и "меариб", използвани в айятите, също така имат значението и на “място, където Слънцето изгрява и залязва”. Поради тази причина в горните айяти се споменава за различни точки на изгряване и залязване на Слънцето. Също така клетвата в Господа на изгревите и на залезите в първия айят привлича вниманието ни.

Както е известно, въртенето на Земята около оста й (еклиптичната ос) има 23? 27 наклон. Поради този наклон и сферичната форма на Земята слънчевите лъчи не падат всеки път под един и същи ъгъл. Поради тази причина човек, който се намира далеч от екватора – тъй като слънчевите лъчи падат под различни ъгли в тази област – ще види, че на изток Слънцето изгрява, а на запад пък залязва в различни точки. И колкото повече този човек се отдалечава от екватора, толкова повече точки на изгряване и залязване ще определи.

Човек, който се намира на екватора пък, тъй като там слънчевите лъчи винаги падат под прав ъгъл, ще види Слънцето да изгрява точно от изток и да залязва точно на запад. Когато се вземе под внимание, че Арабският полуостров е недалеч от екватора, то е много ясно, че тук това е невъзможно да бъде установено чрез наблюдение. Защото един човек от тази област ще види Слънцето да изгрява и залязва винаги на едно и също място. Използваните в горните айяти фрази за изток и запад може да са знак за това, че Слънцето изгрява и залязва от различни точки. (Аллах знае най-добре)

НАМАЛЯВАНЕТО НА СУШАТА

"И нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища?..." (Сура Раад, 41)

"... Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища?..." (Сура Анбиа, 44)

ОГРОМНО ОГНЕНО КЪЛБО Огромните вретенообразни слънчеви изригвания са изпълнени с йонизиран от 60.0000С градусовата температура хелиум. (Според наблюдения от сателита СОХО, извършени под голямо ултравиолетово облъчване.)

Земята бива бомбардирана от идващите от Слънцето протони, електрони и поток от алфа-частици. Тези соларни (слънчеви) ветрове са достатъчно силни, че да отделят атмосферата от Земята. Но за изчерпването на атмосферата ще е необходимо 5 пъти повече време, отколкото сегашната степен на загуба на материя на Земята (най-много 3 кг за секунда) и общото време за съществуване на Слънцето.31 Защото поради мощното магнитно поле, което се образува от магнитосферния слой на атмосферата, Земят е защитена, до известна степен, от тези ерозии. Когато сравним загубата на йони – кислород, хелий и водород, от повърхността на йоносферата на Земята, разпръскващи се към дълбините на космоса, с безпределния въздушен слой, който обгръща Земята, то техният обем е много малък. Но изтегленото към космоса количество все пак има значителни размери.32

Благодарение на космическите уреди на НАСА изследователите се сдобиват с първите конкретни доказателства за това, че енергийните изригвания от Слънцето са причина за разпръскването на кислорода и другите газове от външния слой на земната атмосфера към космоса. Ето така учените за първи път на 24-25 септември 1998 г. научават, че Земята понася загуба на материя от външния си слой.33

Горните айяти от друга гледна точка пък могат да сочат към намаляването на сушата на земната повърхност.

В днешни дни полярните шапки на полюсите се топят и нивото на водата в океаните се повишава. Тази повишаваща се водна маса пък покрива все по-голяма част от сушата. Колкото повече крайбрежия остават под водата, толкова повече намалява и общата площ на сушата.34 Използваният в горните айяти израз: “стесняваме земята по нейните краища” е много вероятно да има предвид покриването на крайбрежията с вода.

Една новина от вестник “Ню Йорк Таймс” (“New York Times”) във връзка с темата е следната:

През последното столетие средната надземна температура на земната повърхност се е увеличила с около 1 фаренхайт. Нивото на затопляне също е нараснало за последния четвърт век. Това е един важен показател... В предходни сателитни проучвания и подводни наблюдения е било установено, че Северният полюс показва склонност към затопляне и вероятността от разтопяване на ледените маси е нараснала... Учените от изследователския център на НАСА в Манхатън – Институт за космически науки Годард, сравняват данните. Сателитните снимки показват, че през последните години големината на ледовете, които обхващат областта, значително е намаляла.35

Извършените през 20ти век открития спомагат да разберем мъдростта в сурите Анбиа 44 и Раад 41.

Веднъж на всеки 11 години функцийте на Слънцето достигат до максимално равнище. През този период Слънцето обсипва Земята с високоенергийни частици и радиационен дъжд. 1. 8 минути: Ултравиолетовите и рентгенови лъчи могат да блокират радио излъчванията. 2. 30 минути: Високоенергийните частици могат да представляват опасност за сателитите и летящите на високо реактивни самолети. 3. Между 48 минути и 96 часа: Магнитното поле на Земята се разтърсва от слънчевите частици, които са под формата на блокчета. Тази ситуация би могла да предизвика опасност за електрическата мрежа. 4. МАГНИТОСФЕРА – областта в космоса, която обхваща магнитното поле на Земята. Тя се разстила на около 64.000 км по посока на Слънцето, но при мощни слънчеви бури магнитосферата се свива до 42.000 км. (Като сателитите по външната орбита биват изложени на слънчевите ветрове.)

ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ, КОЯТО СЕ РАЗПУКВА

Кълна се в небето, от което вали, и в земята, която се разпуква. (Сура Тарик, 11-12)

Българското значение на употребената в горния айят арабска дума "сад’а" е “разпукване, разцепване, разделяне”. Това, че Аллах се кълне в разпукването на земята, подобно на другите чудеса на Корана, сочи към един забележителен факт.

На горните илюстрации се вижда разломъчната структурa на Земята. Всеки магмен слой разположен под земната кора, благодарение на тази разломъчната структурa, се сдобива с възможността да излезне навън и по този начин се намалява голяма част от температурата на земната повърхност.

През 1945-46 г. учените за първи път слизат по дъното на моретата и океаните, за да изследват минералните находища. Едно от най-съществените неща, което забелязват при проучванията, е разломъчната структура на Земята. Скалистият пласт от външната страна на Земята е разцепен на множество и с хиляди километри дължина цепнатини (разломи) в посоките изток-запад, север-юг. Нещо повече, учените забелязват, че под моретата и океаните има разтопена магма.

Ето поради тези пукнатини от разположените в средата на моретата планини излиза лава. Благодарение на тази разломъчна структура на Земята значително количество топлина бива отделяно навън и голяма част от разтопените скали образуват върховете в океаните. Ако не съществуваше тази, структура, позволяваща на голяма част от топлината на земната кора да излезе навън, то животът на Земята щеше да бъде невъзможен. Защото топлината, която няма изход под земната кора, щеше да предизвика много вредни ядрени последици. 37

Без съмнение факт, за установяването на който е необходима такава технология, да бъде съобщен преди 1400 години е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.

ТАЙНАТА В ЖЕЛЯЗОТО

Желязото е един от елементите, на които е обърнато внимание в Корана. В сура Хадид, т.е. “Желязото”, се казва следното:

... И изсипахме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората... (Сура Хадид, 25)

Специално използваната в айята дума за желязо “ензелна”, т.е. “изсипва”, погледната в преносен смисъл, може да се приеме със значение като предоставяне в служба на хората. Но когато вземем предвид буквалното значение на думата, което е “физическо изсипване от небето”, ние осъзнаваме, че айятът съдържа едно много голямо научно чудо. Това е така, защото откритията на съвременната астрономия разкриват, че желязото, което се намира на Земята, е дошло от гигантски звезди от космическото пространство. 38

Не само желязото на Земята, но и това в цялата Слънчева система произхожда от космическото пространство. Защото температурата на Слънцето не е достатъчна за възникването на елементите на желязото. Желязото може да се формира единствено от много по-големи от Слънцето звезди, където температурата достига няколкостотин милиона градуса. Когато желязото при тези, т. нар. “нови” или “свръхнови”, звезди надмине определено ниво, то те не могат повече да го носят и експлодират. В резултат на тази експлозия съдържащите в себе си метал метеори се разпръскват и обикалят свободно, докато не попаднат в гравитационното поле на някое небесно тяло. 39

Един научен източник ни дава следната информация по този въпрос:

Съществуват и доказателства за по-стари случаи на свръхнова (експлозия на масивна звезда): натрупалото се върху морското дъно желязо-60 се приема като доказателство за случилата се преди около 5 милиона години на 90 светлинни години от Слънцето експлозия на една свръхнова. Желязо-60, което се формира от експлозията на супернова, представлява радиоактивен изотоп, който има 1,5 милиона години полуразпад. Изотопът желязо-60, който се намира в подземните слоеве на Земята, се е формирал в резултат на частици от близкия космос, които, претърпявайки ядрен синтез, първо преминават през земната атмосфера, а после проникват в подземните слоеве.40

От всичко това можем да направим извод, че находищата на желязо не са се образували на Земята, а точно както е съобщено в айята, са “изсипани на Земята” с помощта на метеори, които пренасят свръхновите. Очевидно е, че през 7 век, когато е низпослан Коранът, е било невъзможно този факт да бъде установен. Но тази истина се съдържа в Корана, който е словото на обгръщащия всичко с безпределната си мъдрост Аллах.

Наред с това 25 айят на сура Хадид, в която се споменава за желязото, съдържа два доста интересни математични кода:

“Ел-Хадид” е 57-а сура от Корана. Численото значение на арабската дума “ел-хадид”, т.е. числото, което получаваме в резултат на извършеното изчисление чрез ебджед, е също “57”. (Повече информация за изчисленията чрез ебджед ще получите в главата “Изчислението “Ебджед” в Корана”)

Численото значение само на думата “хадид” е 26. Числото 26 е атомният номер на желязото.