НАУЧНИТЕ ЧУДЕСА НА КОРАНА

ФОРМИРАНЕТО НА ПЕТРОЛА
ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО
СЪТВОРЕНИЕТО В РАМКИТЕ НА ШЕСТ ДЕНА
ИСТИНАТА ЗА СЪДБАТА
ДВОЙКИТЕ В СЪТВОРЕНИЕТО
ПО-МАЛКИТЕ ОТ АТОМА ЧАСТИЦИ
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ
ПУЛСАРИ: ПУЛСИРАЩИ ЗВЕЗДИ
ЗВЕЗДАТА СИРИУС
СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА

ФОРМИРАНЕТО НА ПЕТРОЛА

„Прославяй пречистото име на твоя Господ, Върховният, Който сътвори и осъразмери, Който прецени и напъти, Който изважда [тревата на] пасбището и го превръща в черно стърнище!” (Сура Аля, 1-5)

Както знаем, петролът се образува от останките на мъртви растения и животни в морето. След като тези останки гният в морското корито в продължение на милиони години всичко, което остава зад тях са мазни вещества. Тогава тези мазни вещества, които остават под пластовете от тиня и скали, се превръщат в петрол и газ. Движенията в земната кора понякога стават причина моретата да се превръщат в почва и скалите съдържащи петрол да потънат на хиляди метри дълбочина. Формиралият се петрол понякога изтича през порите на скалните пластове на километри дълбочина и се издига на повърхността, където се изпарява (превръща в газ) и оставя след себе си маса от минерална смола (битум).

Трите елемента определени в първите четири айята на сура Аля съответстват на формирането на петрола. Твърде възможно е думата „алмараа”, която означава пасище или ливада, да се отнася за органично основаните вещества, участващи във формирането на петрола. Втората важна дума от айята „ахва” се използва за описване на възчерно-зеленикав, зеленикаво-черен, тъмен или опушен цвят. Тази дума може да се приеме, че описва отпадъчните растителни вещества, които се натрупват под земята и постепенно почерняват, защото тези думи са подкрепени от третата дума – „гутаан”. Думата „гутаан”, която е преведена като „стърнище”, също така може да означава растения във вода от наводнение, растения събрани заедно от отпадъчните материали, които са отнесени и насъбрани около реките, отпадъци, листа или пяна. Поради допълнителното значение на „изхвърлям, бълвам”, което притежава тази дума, в някои източници е преведена като „заливам с избълвано вещество” и описва начинът, по който земята „избълва” петрола. В действителност, под светлината на формирането на петрола, начинът, по който той се появява, неговият пянообразен вид и цвят, човек може по-добре да види с каква мъдрост са използвани думите в айятите.

Както се вижда превръщането на растението от айята в една тъмна и леплива течност притежава изключително сходство с формирането на петрола. Описването на едно такова формиране обхващащо такъв дълъг период от време в период, когато образуването на петрола е било неизвестно, е несъмнено още едно доказателство за това, че Коранът е Божие откровение.

ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО

Днес относителността на времето е доказан научен факт. Този факт излиза наяве в началото на миналото столетие с теорията на относителността на Айнщайн. Дотогава хората не знаят, че времето е относително понятие и че може да се изменя според мястото. Но известният учен Алберт Айнщайн доказа този факт с теорията на относителността. Той разкри, че времето е понятие, зависещо от масата и скоростта. През цялата човешка история никой открито не бе отразил този въпрос.

С едно-единствено изключение; в Корана се дава информация, показваща, че времето е относително. Можем да изброим айятите, свързани с този въпрос, така:

... Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите. (Сура Хадж, 47)

Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене. (Сура Саджда, 5)

Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години. (Сура Мааридж, 4)

Това, че в Корана, чието низпославане е започнало през 610 година, се споменава толкова открито за относителността на времето, е още едно доказателство, че той е Божия книга.

СЪТВОРЕНИЕТО В РАМКИТЕ НА ШЕСТ ДЕНА

„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона...” (Сура Араф, 54)

Един пример за хармонията между Корана и съвременната наука е темата за възрастта на Вселената. Космолозите смятат, че възрастта на Вселената е приблизително 16-17 милиарда години. Коранът съобщава, че цялата Вселена е сътворена в рамките на шест дена. Тези две времеви рамки, които може да изглеждат противоречиви, в действителност са изненадващо съвместими. Всъщност и двете цифри отнасящи се до възрастта на Вселената са правилни. С други думи, Вселената е била сътворена в рамките на шест дена, както е разкрито в Корана, и този период отговаря на 16-17 милиарда години според начинът, по който ние възприемаме времето.

През 1915 г. Айнщайн твърди, че времето е относително, че теченето на времето се изменя според пространството, скоростта на пътуващият и гравитационната сила в съответния момент. Имайки предвид тези изменения на изминаване на времето, то периодът от време в рамките, на който Вселената е била сътворена, както е разкрито в седем различни айята на Корана, е всъщност силно съвместим с предположенията на учените. Шест дневният период разкрит в Корана може да бъде приет и като шест периода. Това е така, защото отчитайки относителността на времето един „ден” представлява само период от 24 часа изминали на Земята в настоящите условия. Някъде другаде във Вселената обаче по друго време и други условия един „ден” би обхващал един много по-дълъг период от време. В действителност, думата „айямин” от изразът шест дена (ситтати айямин) в тези айяти (Коран 32:4, 10:3, 11:7, 25:59, 57:4, 50:38, и 7:54) не означава само „дни”, а също така и „век, период, момент, срок”.

През първият период на Вселената времето е изминавало много по-бързо, отколкото това, което ни е познато днес. Причината за това е, че в момента на Голямата експлозия (Big Bang) нашата Вселена е била събрана в една много малка точка. Разширяването на Вселената и нарастването на нейния обем от момента на тази експлозия са увеличили границите на Вселената с милиони светлинни години. Всъщност разширяването на космоса от този момент има много съществени последици за времето във Вселената.

Енергията в момента на Голямата експлозия забавя изминаването на времето с 1012 (един на милион милион) пъти. Когато Вселената е била сътворена скоростта на времето в нея е била с милион милион пъти по-голяма, отколкото е възприеманото днес време. С други думи, един милион милион минути на Земята са еквивалентни само на една минута космическо време.

Когато шест дневният период от време бъде изчислен в съгласие с относителността на времето, става ясно, че той е равен на шест милиона милиона (шест трилиона) дни. Това е така, защото времето във Вселената тече милион милион пъти по-бързо, отколкото това на Земята. Изчислени в години 6 трилиона дни се равняват приблизително на 16.427 милиарда години. Това е в рамките на установената от учените възраст на Вселената.

6,000,000,000,000 дни/365.25 = 16.427104723 милиарда години

От друга страна, всеки един от шестте дни на сътворението се равнява на много различни периоди според нашето възприемане на времето. Причината за това е, че скоростта на изминаване на времето намалява пропорционално с разширяване на Вселената. След Голямата експлозия с всяко удвояване на Вселената коефициентът на изминаване на времето намалявал наполовина. С нарастване на Вселената скоростта, с която тя се удвоява, все повече намалява. Степента на разширяване е научен факт, който е известен навсякъде по света и е представен в учебниците по „Основи на физическата космология” (TheFundamentalsofPhysicalCosmology). Когато изчислим всеки един ден от сътворението в съответствие с времето на Земята, то ще възникне следната ситуация:

• Погледнато от момента на възникване на времето, първият ден на сътворението (първата фаза) има продължителност 24 часа. Този период обаче е равен на 8 милиарда години от гледна точка на земното време.
• Вторият ден на сътворението (втората фаза) има продължителност 24 часа. Той обаче има продължителност с два пъти по-малка, от гледна точка на нашето време, отколкото тази на предходния ден, с други думи се равнява на 4 милиарда години.
• Третият ден (трета фаза) има продължителност два пъти по-малка от втория ден, т.е. 2 милиарда години.
• Четвъртият ден (четвърта фаза) има продължителност 1 милиард години.
• Петият ден (пета фаза) трае 500 милиона години.
• И шестият ден (шеста фаза) е с продължителност 250 милиона години.
• Заключение: Когато шестте дена на сътворението, т.е шестте стадия, бъдат събрани съгласно с земното време числото, което се получава е 15 милиарда и 750 милиона години. Тази цифра показва огромна аналогия със съвременните предположения.

Това заключение е един от фактите разкрити от науката на 21ви век. Науката още веднъж потвърди една истина разкрита в Корана преди 1,400 години. Тази хармония между Корана и науката е едно от чудотворните доказателства за това, че Корана е откровение на Аллах, Творецът, Всеведущият.

ИСТИНАТА ЗА СЪДБАТА

„Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (Сура Инсан, 30)

В резултат на осъществените през 1973 г. експерименти професор Бенджамин Либет, неврофизиолог в Калифорнийския университет, разкрива, че всички наши решения и избори са определени предварително и че съзнанието влиза в действие половин секунда след като всичко е завършило.44 Това е интерпретирано от другите неврофизиолози със значението, че ние в действителност  живеем в миналото и че нашето съзнание е като монитор, който ни показва всичко с половин секунда по-късно.

Следователно нито едно от преживяванията, които възприемаме, не е в реално време, а са забавени с по половин секунда от самите реални събития. Либет провежда своето проучване използвайки факта, че мозъчната хирургия може да бъде осъществявана без използването на наркоза или с други думи, докато пациентът е в пълно съзнание. Либет стимулира мозъците на своите пациенти с електрически потоци и когато те получат усещане, че ръцете им са докоснати, те казват, че са усетили това „докосване” преди около половин секунда. В резултат на своите измервания Либет достига до следното заключение: Всички възприятия по правило се предават към мозъка. Тъй като те са подсъзнателно оценени и интерпретирани, то егото не осъзнава нищо. Информацията, която се появява пред нашия мозък, т.е., която можем да осъзнаем, се предава към мозъчната кора, седалището на нашето съзнание, с определено закъснение.45

Изводът от всичко това може да бъде обобщен така: Решението за задвижване на някой мускул се изпълнява преди това решение да е достигнало до съзнанието. Между неврологичният процес или процесът на възприятие и осъзнаването ни на мисълта, усещането, възприятието или движението, което  той представя, винаги съществува забавяне. Или казано друго яче, ние можем да знаем за едно решение едва след като това решение бъде взето.

В експериментите на професор Либет това забавяне варира между 350 и 500 милисекунди, въпреки че направеният извод не е подчинен на тези цифри. Това е така, тъй като според Либет независимо от това каква е продължителността на забавянето, без значение дали е голяма или малка, дали продължителността е час или микросекунда, нашият материален свят винаги е в миналото. Това показва, че всяка мисъл, емоция, усещане или движение се случва преди да достигне до нашето съзнание и доказва, че бъдещето е изцяло извън нашият контрол.46

В други експерименти професор Либет оставя изборът за това, кога пациентите да мърдат пръстите си, на самите тях. Мозъкът на пациентите бил наблюдаван в момента, в който раздвижили пръстите си, и било забелязано, че релевантните мозъчни клетки преминали в действие преди пациентите фактически да са взели решение. С други думи, командата „направи!” достига до индивида и мозъка е подготвен да осъществи действието, за което индивидът ще узнае едва след половин секунда. Той или тя не взимат решение за действие и след това не извършват това действие, а по-скоро осъществяват действието предопределено за него или нея. Мозъкът обаче извършва времева регулация и премахва усещането за това, че човек в действителност живее в миналото. Поради тази причина моментът, към който се обръщаме като към „сега”, в действителност представлява преживяни от нас събития приключили в миналото. Както вече казахме тези изследвания излагат факта, че всичко се случва по Божия воля, както е разкрито и в 30 айят на сура Инсан.

ДВОЙКИТЕ В СЪТВОРЕНИЕТО

Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят! (Сура Йа Син, 36)

Всички основни елементи на Вселената имат копия от антиматерия. Антиматерията притежава същата маса, но с противоположен заряд. Именно поради тази причина, когато материята и антиматерията си взаимодействат, те се превръщат в енергия и изчезват.

Въпреки че понятието “двойка” се използва като съответстващо на мъж-жена, то с използвания в айята израз “от онова, което не знаят” следва едно по-широко значение. Днес е разкрито едно от значенията, към които ни насочва айятът. Английският учен Пол Дирак, който разкрива, че материята е сътворена под формата на двойки, през 1933 г. печели Нобелова награда по физика. Това откритие, наречено "Parite", излага факта, че материята има двойка, наречена антиматерия. Антиматерията има противоположните на материята характерни особености. Така например противоположно на материята, електроните на антиматерията са положително, а протоните отрицателно заредени. В един научен източник този факт е представен така:

... На всеки елемент съответства елемент с противоположен заряд. Зависимостта на несигурност на тези двойки ни показва, че тяхното сътворение и унищожение навсякъде и винаги става едновременно. 47

Друг пример за двойките в природата са растенията. Ботаниците успяват да открият, че растенията се различават по пол, едва преди 100 години.48 В айяти от Корана още преди 1400 години обаче е съобщено, че растенията са сътворени по двойки:

Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове по двойки.
(Сура Лукман, 10)

Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето ­ чрез нея вадим Ние от различните видове растения по двойки. (Сура Та Ха, 53)

ПО-МАЛКИТЕ ОТ АТОМА ЧАСТИЦИ

След като гръцкият философ Демокрит развива известната теория за атома, хората започват да вярват, че материята се състои от много малки, неделими и неразрушими частици - атоми. Днес съвременната наука излага факта, че и известният като най-малката частица атом може да се разлага на частици. Този факт, който е разкрит едва през миналото столетие е съобщен на хората в Корана преди 1400 години:

... Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга. (Сура Саба, 3)

... И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга. (Сура Юнус, 61)

Ако погледнем внимателно, ще видим, че в горните айяти се споменава за частици “с тежест на прашинка” или по-малки от нея. В арабския език думата “зерре” се използва със значение на “най-малка частица, която хората знаят, прашинка, атом”.

Допреди 20 години се смяташе, че най-малките частици, които съставят атомите, са протони и неутрони. Но неотдавна бе открито, че съществуват много по-малки, съставящи тези протони и неутрони, частици. Възникна нов дял във физиката, наречен “физиката на елементарните частици”, която се занимава с изследването на “субчастиците” в атома и характерните за тях движения.

Извършените от физиката на елементарните частици изследвания разкриват следния факт: протоните и неутроните, които изграждат атома, всъщност са съставени от субчастици, наречени кварки. Докато малкият размер на протона надминава границите на човешкия разум, то размерът на съставящите го кварки е изумителен: 10^-18 (0,000000000000000001) метра.49

Друго, което трябва да се отбележи по този въпрос, е, че в тези отнасящи се до прашинката айяти се набляга предимно на тежестта. Думата “мискале” от използвания в айята израз “мискале зеррете” (с тежест на прашинка) има значение на тежест. Следователно се открива, че протоните, неутроните и електроните, които правят атома делим, в същото време са и осигуряващите тежестта на атома компоненти. От тази гледна точка фактът, че се обръща внимание не на големината на “прашинките” или някаква друга тяхна характерна особеност, а точно на тежестта, е друго научно чудо на Корана.

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ

През 20ти век са направени множество нови открития, свързани с небесните тела във Вселената. Едно от телата, които са все още новост днес, е и черната дупка. Черната дупка се образува, когато една звезда, чието гориво е свършило, се свие към центъра си и най-накрая на нейно място се появи едно много голямо поле на привличане, което има безкрайна плътност и нулев обем. Тъй като гравитацията на повърхността е доста голяма и през вътрешността й не може да проникне светлина, черната дупка не може да бъде забелязана дори и чрез най-големите телескопи. Но свилата се в центъра си звезда може да бъде установена единствено по влиянието, което оказва на заобикалящата я среда. В сура Уакиа Аллах се кълне в местата на звездите и привлича вниманието ни към този въпрос така:

Но не, кълна се в залезите на звездите ­ а това е клетва ­ ако знаете ­ велика. (Сура Уакиа, 75-76)

Понятието черна дупка е използвано за първи път от американския физик Джон Уилър през 1969г. Преди си мислехме, че можем да виждаме всички звезди, но по-късно стана ясно, че съществуват звезди, които нямат светлина, чрез която да можем да ги видим. Защото светлината на тези звезди, чиято енергия се е изчерпала, е изчезнала. Долуцитирания айят освен описанието на деня на възкресението може би сочи и към това научно откритие:

Когато звездите бъдат угасени. (Сура Мурсалат, 8)

Притежаващите голяма маса звезди предизвикват свиване в космоса. Черните дупки обаче не само предизвикват свиване в космоса, но и пробиват и минават през него. Именно това е и причината тези изгаснали звезди да бъдат наречени черни дупки. Това, че в един от айятите е обърнато внимание и на този факт, е още едно доказателство, че Коранът е Божието слово:

Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина. (Сура Тарик, 1-3)

ПУЛСАРИ: ПУЛСИРАЩИ ЗВЕЗДИ

„Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 1-3)

Думата „Тарик”, която е наименованието на 86-та сура, произлиза от корена „тарк”,  чието основно значение е удар толкова силен, че да издаде звук или сблъскване. Имайки предвид възможните значения на думата като „биене”, „силно удряне”, то ще забележим, че в тази сура е подчертан един много важен научен факт. Преди да анализираме тази информация, нека погледнем към останалите употребени в айята думи, които описват тези звезди. Използваната в горния айят дума „алттарики” означава звезда, която пронизва нощта, която пронизва тъмнината, роден през нощта, пронизва и продължава, биене, удряне или остра звезда. Нещо повече, думата „ваал” отправя вниманието ни към  нещата, върху които е извършена клетвата – небето и „Тарик”.

По време на проучване проведено от Джоселин Бел Бърнел в Кембриджския университет през 1967 г. бил забелязан един непрекъснат радио сигнал. Дотогава обаче не е било известно, че съществува небесно тяло, което би могло да е източник на непрекъснати пулсации или туптене подобно на това на сърцето. През 1967 г. обаче астрономите обявяват, че с увеличаване на плътността на материята в ядрото, докато се върти около оста си , магнитното поле на звездата също се увеличава и по този начин поражда образуване на магнитно поле в нейните полюсите 1 милиард пъти по-силно от това на Земята. Те разбират, че едно тяло, което се върти толкова бързо и е с такова мощно магнитно поле, при всяко завъртане излъчва лъчи, състоящи се от много силни радио вълни в конусовидна форма. Малко след това също така узнават, че източникът на тези сигнали е бързото въртене на неутронните звезди. Тези новооткрити неутронни звезди са наречени „пулсари”. Тези звезди, които се превръщат в пулсари при избухването на супернова, са най-масивните, най-ярките и най-бързо движещите се тела във Вселената. Някои пулсари се въртят по 600 пъти в секунда.50

Думата „пулсар” произлиза от глагола пулсира. Според Американския речник Херитидж (AmericanHeritageDictionary) думата има значение на пулсирам, туптя. Речникът Енкарта (EncartaDictionary) й дава определение на ритмично туптене, движение или туптене със силно регулярен ритъм. Отново според Речникът Енкарта (EncartaDictionary) думата „пулсирам”, която произлиза от същия корен, означава свиване и разширяване със силно регулярно туптене.

След това откритие стана ясно, че феноменът описан в Корана като „тарик” – туптене, има голямо сходство с неутронните звезди известни като пулсари.

Неутронните звезди се формират с разпадане на ядрото на гигантските звезди. Високо кондензираната и компактна материя под формата на бързо въртяща се сфера улавя и сгъстява по-голямата част от тежестта и магнитното поле на звездата. Мощното магнитно поле образувано от тези бързо въртящи се неутронни звезди бе представено, че предизвиква отделяне на мощни радио вълни забележими на Земята.

В третият айят на сура Тарик изразът „алннаджму алттакибу” означава пронизване, пронизва и продължава или отваряне на дупки, което ни посочва, че Тарик е ярка звезда, която си проправя път през тъмнината и продължава нататък. Общата представа за думата „адрака” използвана в израза „А откъде да знаеш ти какво е Тарик?” означава разбирам, осъзнавам. Пулсарите формирани чрез сгъстяването на звездите няколко пъти размера на Слънцето, са между тези небесни тела, които са трудни за разбиране. Въпросът в айята подчертава това колко е трудно да се разбере тази пулсираща звезда. (Аллах знае най-добре.)

Както казахме, звездите описани като Тарик в Корана притежават близка прилика с пулсарите дефинирани през 20ти век и биха могли да ни разкриват едно ново научно чудо на Корана.

ЗВЕЗДАТА СИРИУС

"И Той е Господът на Сириус " (Сура Наджм, 49)

Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче. Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най-ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

Едната от звездите от системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга. Днес тази научна информация е факт единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър.51 Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

Когато прочетем заедно айятите 49. и 9. на сура Наджмл това чудо се разкрива пред нас:

"И Той е Господът на Сириус" (Сура Наджм, 49)

"И бе на разстояние два лъка или по-близо." (Сура Наджм, 9)

Обяснението в 9. айят на сура Наджмл сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. (Аллах знае най-добре.)

Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Корана е бил низпослан, още веднъж доказва, че Корана е слово на Всевишният Господ.

СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА

Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината!... (Сура Анам, 1)

Както е известно, без източник на светлина с просто око човек не може да види нищо около себе си. Светлината, която ние можем да виждаме, обаче е само много малка част от енергията, която разпръсква светлина. Съществуват и много други видове енергия, които човек не вижда, но които разпръскват светлина: такива като ултрачервени, ултравиолетови, рентгенови лъчи и радиовълни. Човек е като сляп по отношение на тези дължини на светлинните вълни.

Именно поради тази причина използването на думата “тъмно” като “тъмнини” в Корана привлича вниманието ни. Думата “тъмнини”, която съответства на арабската дума “зулумат”, е използвана в 23 айята в Корана в множествено число. Никъде обаче не е използвана в единствено число. С тази употреба на думата тъмнина в Корана се подчертава фактът, че може да съществуват други, различни от тези, които ние можем да видим, видове светлина.

Учените откриват неотдавна причината за тук употребеното множествено число. Дължините на вълните, известни като електромагнитна радиация, са различни форми на светлината. Всички видове форми на електромагнитната радиация се придвижват в космоса под формата на енергийни вълни. Това прилича на вълните, които се образуват, като хвърлим камък в една локва. И така както в една сянка вълните могат да бъдат с различна дължина, така при електромагнитната радиация също има вълни с различна дължина.

Звездите и другите източници на светлина във Вселената не могат да разпръскват една и съща радиация. Тези различни радиации се класифицират според дължината на вълната. Ветрилото, което се образува от различните дължини на вълните, е много широко. Разликата между гама-лъчите, които имат най-малка дължина на вълните, и радиовълните, които имат най-голямата дължина, е 10²⁵. Почти всички лъчи, които Слънцето разпръсква, са сместени в една единица от това ветрило с големина 10²⁵.

За да разберете по-добре големината на това число, би било полезно да направим следното сравнение: ако искаме да преброим числото 10²⁵, то трябва да броим денонощно, без да спираме и времетраенето на това трябва да бъде 100 милиона пъти по-дълго от годините на Земята. Различните дължини на вълните във Вселената се разпростират в ето толкова широко ветрило. 70% от различните по дължина вълни, които се разпръскват от Слънцето, пък се намират в миниатюрните граници от 0.3 до 1.50 микрона. В това пространство има три вида лъчи: видими лъчи, близки ултрачервени лъчи и близки ултравиолетови лъчи. Въпреки че тези лъчи, наричани “видими лъчи”, заемат от електромагнитното ветрило дори по-малко от 1 от 10²⁵, те формират 41% от слънчевите лъчи.

Както се вижда, електромагнитните вълни, които очите ни могат да забележат, формират само малка част от светлинния спектър. За човека останалите части имат значението на широка тъмнина и дължините на лъчите отвъд тези граници представляват пространство, където човек е сляп.52