НАУЧНИТЕ ЧУДЕСА НА КОРАНА

СВЕТЕНЕ БЕЗ ОГЪН
ТЕЖЕСТТА НА ОБЛАЦИТЕ
МЯРКАТА НА ДЪЖДА
ФОРМИРАНЕТО НА ДЪЖДА
ДЪЖДОВЕТЕ, КОИТО СЪЖИВЯВАТ МЪРТВАТА ЗЕМЯ
ОБРАЗУВАНЕТО НА ГРАДУШКАТА, МЪЛНИЯТА И ГРЪМОТЕВИЦАТА
ОПЛОЖДАЩИТЕ ВЕТРОВЕ
РЕДЪТ В ОБРАЗУВАНЕТО НА ВЕТРОВЕТЕ
ЗЕМЯТА СЕ РАЗДВИЖВА И НАБЪБВА
КАК ПРОЦЕСЪТ ФОТОСИНТЕЗА ЗАПОЧВА СУТРИН

СВЕТЕНЕ БЕЗ ОГЪН

Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда. Разпалена е от [маслото на] благословено маслиново дърво, нито източно, нито западно. Едва докоснато от огъня, маслото му озарява. Светлина върху светлина. Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората ­ Аллах всяко нещо знае.
(Сура Нур, 35)

В този айят от сура Нур се споменава за някакво тяло, което отделя светлина. Това светлинно тяло пък е оприличено на звезда. Това, че горивото на споменатото в айята отделящо светлина тяло не принадлежи нито на изтока, нито на запада, може да бъде знак, че това тяло не се намира във физическото измерение. Ако се приеме, че източникът на горивото е в измерението на енергията, то описаното в айята гориво е много вероятно да показва електрическата енергия, а тялото, което отделя светлина – електрическата крушка.

Крушката отговаря напълно на описанието направено в айята. Тя е тяло, състоящо се от стъклен балон, свети като звезда и отделя светлина. Крушката не се пали с газ както кандилниците, газовите лампи и подобни на тях, а и, както е описано в айята, свети, без да има огън.

В резултат на вибрацията между атомите на устойчивата на топлина волфрамова жичка, която се намира в крушката, се образува загряване, надминаващо 2,000⁰С. Тази разтопяваща другите метали топлина е толкова голяма, че причинява появяването на видима с просто око светлина. Но въпреки тази висока температура, тъй като в крушката няма кислород, то тя може да осъществи светене, което отговаря на описанията от айята. Също така намиращата се в средата на крушката светеща жичка отдалеч много прилича на бляскава звезда.

Ако вземем предвид, че електричеството е едно от най-големите открития в човешката история и целият свят се осветява с крушки, работещи с почти всякакъв вид електрически ток, то можем да приемем, че айятът сочи към това важно откритие. (Аллах знае най-добре)

Като друго обяснение на въпроса може да бъде приета светлината, която бива отделена в резултат на ядреното взаимодействие между звездите. Звездите са изключително топли, ярки и въртящи се газови маси, които разпръскват много голямо количество топлина и светлина, произлизащи от ядрените взаимодействия. В повечето случаи новообразувалите се звезди започват да се свиват от собствените си сили на притегляне. Поради тази причина ядрата им стават по-плътни и по-топли. Когато материята, намираща се в центъра на звездата, се затопли достатъчно, когато стане най-малко 7000000 киловатчаса, започват ядрените реакции. 53

Явлението, което се извършва в една звезда, може да предизвика чрез огромна енергия (синтез) превръщането на водорода в хелий. Силата на привличане на звездата, която зависи от големината на масата й, се съединява така, че да образува 4 водородни атома и 1 хелиев атом. Енергията, която се отделя през това време, се разпръсква по повърхността на масата под формата на светлина и топлина и тези реакции продължават до изчерпване на всичкия хелий от звездната маса.

Но тъй като при протичащите в звездите реакции не се използва кислород, то когато светят, нямаме обикновено горене. Светенето при звездите, което изглежда като огромни пламъци, в действителност не произлиза от огъня. Всъщност в айята се посочва точно такъв вид горене. Ако също така приемем, че в айята се споменава за една звезда, за нейното гориво и светене без наличие на огън, т.е. чрез извършването на реакции, то казаното в айята може да се приеме и като описание на начина на образуване на светлина при звездите и начина й на светене. (Аллах знае най-добре)

ТЕЖЕСТТА НА ОБЛАЦИТЕ

Тежестта на облаците достига изумителни величини. Например в кълбестодъждовния облак се събират 300000 тона вода.

Без съмнение “създаването” на такава организация, при която 300000-тонова маса да може да стои на небето, предизвиква възхищение. В някои от айятите от Корана тежестта на облаците е подчертана по следния начин:

Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове… (Сура Араф, 57)

Той е, Който ви показва мълнията за страх и надежда, и сътворява натежалите облаци. (Сура Раад, 12)

Разбира се, по времето когато Коранът е бил низпослан, не е възможно хората да са имали информация относно тежестта на облаците. Този факт, на който се обръща внимание в Корана и който е открит неотдавна, е друго доказателство, че Коранът е Божието слово.

МЯРКАТА НА ДЪЖДА

Друга информация, която Коранът ни дава, е това, че дъждът се изсипва с определена мярка. Сура Зухруф гласи следното:

И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така ще бъдете извадени [от гробовете]. (Сура Зухруф, 11)

Тази мярка на дъжда също е установена в нашия век. Според измервания от цялата земна повърхност за една секунда се изпаряват 16 милиона тона вода. За една година това количество достига 505 трилиона тона. Това, в същото време, е и количеството вода, което се изсипва на Земята за една година. Т.е. водата винаги се намира в едно равновесие, върти се според “определено количество”. Продължаването на живота на земната повърхност се подсигурява именно чрез този воден цикъл. Дори човек да използва цялата технология, с която разполага, не би могъл да осъществи този цикъл по изкуствен начин.

Ако настъпи дори много малка промяна в това количество, то не след дълго би възникнало голямо екологично неравновесие и това би довело до прекратяване на живота. Но това никога не се случва. Дъждът, както е споменато и в Корана, всяка година ще продължава да се изсипва в едно и също количество.

Мярката на дъжда не е само в количеството му, но същевременно и в скоростта на падане на дъждовните капки. Дъждовните облаци се намират най-малко на 1200 метра височина. Ако от тази височина падне предмет с големината и тежестта на една капка, постоянно ще увеличава скоростта си и ще достигне до земната повърхност със скорост от 558 км/ч. Разбира се, какъвто и да е предмет, падащ с такава скорост, би нанесъл огромни щети. Ако дъждовната капка падне от същата височина с такава скорост, то при това положение всички насаждения ще бъдат унищожени, населените места, къщите и колите ще пострадат, хората няма да могат да вървят, без да са предприели необходимите предпазни мерки. При това изчислението, което сме направили, важи само за разположените на 1200 метра облаци. Като имаме предвид, че понякога облаците са на 10000 метра височина, можем да си представим колко унищожителни биха били падащите от такава височина капки.

Но такова нещо никога няма да се случи. От каквато и височина да падат дъждовните капки, когато достигнат до земната повърхност, средната им скорост е около 8-10 км/ч.54 Причината за това е формата, която капките приемат по време на падането. Тази специална форма на дъждовните капки повишава въздействието на триене на атмосферата и по този начин се предотвратява надхвърлянето на определени граници за скоростта на капките.

Както се вижда, в Корана е обърнато внимание на деликатните изчисления свързани с изсипването на дъжда, които е невъзможно да са били известни преди 1400 години.

ФОРМИРАНЕТО НА ДЪЖДА

Дълго време за хората бе тайна начинът, по който се формира дъждът. Но след откриването на въздушните радари стана ясно през какви етапи преминава дъждът, когато се формира. Според тях дъждът се образува, преминавайки през три етапа: първо посредством вятъра се издига във въздуха “суровината” за дъжда. След това се появяват облаците и най-накрая се появяват дъждовните капки.

Там, където в Корана ни се съобщава за формирането на дъжда, се споменава точно за тези етапи. В един айят за това формиране ни се дава следната информация:

Аллах е, Който праща ветровете, та надигат облаци, и ги разстила по небето, както пожелае, и ги натрупва, и виждаш как дъждът излиза от тях. И щом ги изсипе над когото пожелае от Своите раби, ето ги ­ радват се.
(Сура Рум, 48)

Нека сега да разгледаме разкритите в айята три етапа от техническа гледна точка:

1. ЕТАП: "Аллах е, Който праща ветровете ..."

Безброй много въздушни мехурчета, образували се от разпенването на океаните, постоянно се пукат и стават причина за изтласкването на водни частици към небето. Тези частици, които са богати на сол, биват понесени от ветровете и се издигат нагоре в атмосферата. Частиците, наречени аерозоли, действат като “водни капани” и формират капките в облаците, като събират около себе си издигащите се от моретата под формата на малки капчици водни изпарения.

2. ЕТАП: "... надигат облаци, и ги разстила по небето, както пожелае, и ги натрупва ..."

Облаците са изградени от водна пара, която се кондензира около солните кристали и частиците прах във въздуха. Тъй като водните капчици в тези облаци са твърде малки (с диаметър между 0.01 и 0.02 мм), то облаците остават да висят във въздуха и се разпростират из цялото небе. Ето така небето се изпълва с облаци.

3. ЕТАП: "... и виждаш как дъждът излиза от тях."

Водните частици, които обграждат солните кристали и частиците прах, се сгъстяват и образуват дъждовните капки. Ето така капките, които стават по-тежки от въздуха, напускат облака и започват да падат по земята под формата на дъжд.

Както видяхме, всеки един стадий от формирането на дъжда е описан в Корана. Нещо повече, те са разкрити в точната им последователност.

Подобно на много други природни феномени на Земята, при този също Аллах дава най-точното обяснение и го съобщава на хората в Корана векове преди неговото откриване.

В един друг айят е дадена следната инфомация за формирането на дъжда:

Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението. (Сура Нур, 43)

Учени, които изследват видовете облаци, попадат на изненадващи резултати по отношение на формирането на дъждовните облаци. Дъждовните облаци са образувани и оформени според определени системи и фази. Фазите на образуване на купесто дъждовния облак – вид дъждовен облак, са следните:

1. ФАЗА Пренасяне: Облаците биват избутвани от мястото, където се намират, т.е. биват пренасяни.

(A) Отделни парчета на малки облаци (кълбестодъждовни облаци) (Б) Когато малките облаци се съединят и образуват един по-голям облак, то неговите изтеглящи нагоре сили се повишават и по този начин облаците се натрупват по посока нагоре.

2. ФАЗА Съединяване: Тогава малките облаци (кълбести облаци), пренесени от вятъра, се съединяват и образуват по-голям облак. 55

3. ФАЗА Натрупване: Когато малките облаци се съединят, изтеглящите нагоре сили на големия облак се повишават. Изтеглящите нагоре сили около центъра на облака са по-силни от тези по краищата. Тези изтегляци сили стават причина тялото на облака да нарасне вертикално. По този начин облаците се увеличават нагоре и се натрупват един върху друг. Това вертикално уголемяване причинява облачното тяло да се разстели към по-хладните места на атмосферата, където се образуват дъждовните капки и градушката, и започват да нарастват все повече и повече.

В края на тази фаза, когато дъждовните капки и градушката станат твърде тежки, така че изтеглящите нагоре сили да не могат да ги поддържат, те започват да се изсипват от облаците под формата на дъжд, град и т.н. 56

Не трябва да се забравя, че метеоролозите са узнали за начина на формиране, структурата и функционирането на облаците неотдавна, като за целта са използвали съвременно оборудване като самолети, сателити, компютри и др. Очевидно е, че чрез айятите си Аллах ни дава информация, която е невъзможно да е била известна преди 1400 години.

ДЪЖДОВЕТЕ, КОИТО СЪЖИВЯВАТ МЪРТВАТА ЗЕМЯ

В Корана в много айяти е подчертана функцията на дъжда да “съживява мъртвата земя”:

...И изсипваме чиста вода от небето, за да съживим с нея мъртвата земя и да пият сътворените от Нас многобройни хора и добитък. (Сура Фуркан, 48-49)

Освен че дъждът изсипва водата, която е неизбежна потребност за живите същества, тя има и свойството да наторява. Дъждовните капки, които, изпарявайки се от моретата, достигат до облаците, съдържат някои вещества, които могат да “съживят” мъртвата почва. Тези дъждовни капки, притежаващи свойството да “съживяват”, се наричат “морски капки”. Тези капки се формират в горната част на така наречения от биолозите микропласт на морската повърхност. В тази повърхностна ципа, която е по-тънка от една десета от милиметъра, се съдържат множество органични отпадъци, които произлизат от гниенето на водорасли и планктони. Някои от тези отпадъци, подбирайки и отделяйки елементи като фосфор, магнезий и калий, които се съдържат много малко във водата, както и тежки метали като мед, цинк, кобалт и олово, ги събират в себе си. Ето така семената и растенията намират в дъждовните капки множеството минерални соли и елементи, от които се нуждаят, за да израснат. В един друг айят от Корана това събитие е разкрито така:

И изсипваме от небето благословена вода, и сторваме да израстват чрез нея градини и зърно за жътва. (Сура Каф, 9)

Тези соли, които чрез дъждовете проникват в почвата, са само малък пример за използваните за повишаване на плодородието традиционни торове (калций, магнезий, калий и др.). Mеталните вещества, които се съдържат в този вид аерозоли, от своя страна служат за образуването на елементи, повишаващи развитието на растенията и плодородието. С една дума, дъждът е важно наторяващо средство. Една недоброкачествена почва дори единствено с този вид, произлизащо от дъжда, наторяване би могла в рамките на 100 години да си осигурява всички необходими за растенията елементи. Именно така горите се развиват и извличат хранителни вещества от тези идващи от моретата аерозоли.

По този начин всяка година върху общата площ на сушата се изсипва близо 150 милиона тона тор. Ако не съществуваше функционирането на това естествено наторяване, на Земята щеше да има много по-малко растения, биологичният баланс щеше да се наруши. Информацията за способността на дъждовете да съживяват, която ни е съобщена в айята, е само едно от чудотворните особености на Корана.

ОБРАЗУВАНЕТО НА ГРАДУШКАТА, МЪЛНИЯТА И ГРЪМОТЕВИЦАТА

...И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението. (Сура Нур, 43)

В горния айят се подчертава връзката между светкавицата и градушката. Когато проучим какво е въздействието на градушката върху образуването на светкавицата, виждаме, че айятът насочва към един важен метеорологичен факт. В книгата със заглавие “Метеорологията днес” (“Meterology Today”) е направено следното обяснение за възникването на градушката и светкавицата:

С изсипването на градушката от изградената от изключително студени капки и ледени кристали облачна област облаците се зареждат с електричество. Когато водните капки се сблъскат с парченцата град, в момента на допира се вледеняват и губят от потенциалната си топлина. Това спомага повърхността на парченцата град да останат по-топли от на околността на ледените кристали. Когато парченцата град се допрат до ледените кристали, се случва едно важно събитие. Електроните протичат от по-студения към по-топлия и в резултат на това градушката става отрицателно заредена. Същият ефект се получава и когато изключително студените водни капки се допрат до парченце град, както и при строшаването на много малки положително заредени ледени парченца. Докато по-леките и положително заредени частици биват отнесени от въздушното течение към горната част на облака, градушката, която остава отрицателно заредена, пада надолу към долната част на облака. Ето така долният край на облака става отрицателно зареден. Това отрицателно зареждане се освобождава към земната повърхност под формата на гръмотевица. От тази гледна точка градушката играе първостепена роля при образуването на гръмотевицата.57

Eлектрическото зареждане на дъждовния облак се формира от непрекъснатото раздвояване на дъждовните капки. С раздвояването на капчиците положителния заряд се издига към горната част на облака, а отрицателният остава отдолу. При това положение на почвената повърхност ще се образува положителен заряд и ще падне гръмотевица.

В долния айят пък е обърнато внимание на връзката между дъждовните облаци и светкавиците, както и на последователността на протичането им. Тези описания напълно хармонират с научните открития:

Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето ­ в него има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците, с уплах пред смъртта... (Сура Бакара, 19)

Дъждовните облаци са под формата на много големи маси с широчина 25.6 км - 256 км и височина 9000-12000 м. Поради тази невероятна дебелина в долната част на облаците е тъмно. Поради голямото количество водни и ледени частици, от които е изграден облакът, през него не могат да проникнат слънчеви лъчи. Поради тази плътност много малко слънчеви лъчи, минавайки през облаците, достигат до земната повърхност и това е причината човек, който погледне отдолу, да вижда облаците като тъмни. Тъмнината в горната част на облака е по-малка и с приближаване към земната повърхност тъмнината нараства.58

След тъмнината, в айята вниманието ни е отправено към образуването на гръмотевиците и светкавиците. Етапите на формирането им са следните: във вътрешността на дъждовните облаци се образува натрупване на електрически заряди. Това наелектризиране се получава в резултат на процеси като замръзване, разлагане на капчиците, наелектризиране по време на допир. Едно такова натрупване на електрически заряди, което преминава в състояние, при което навлизащият отстрани въздух да не може да ги изолира, се освобождава между положителните и отрицателните полюси под формата една голяма искра. Минималното напрежение между двата противоположно заредени полюса достига до 1 милиард волта. Искрата може да се образува вътре в самия облак, да протече от положително заредения полюс на един облак към отрицателно заредения полюс на друг облак, или може да се освободи от облака към земната повърхност. Тези искри формират заслепителните светкавици. Огромното електрическо разреждане по време на протичане на светкавицата е причина за образуването на високи температури (10000 °C). В резултат на това във въздуха става внезапно разширяване и под формата на много силно бумтене се появява гръмотевицата.59

Както се вижда, в един дъждовен облак последователно се образуват първо тъмни пластове, после електрически искри, известни като светкавици, и най-накрая бумтящ звук, познат ни като гръмотевица. Всичко, което съвременната наука казва по отношение на причините за формирането на облаците, светкавиците и гръмотевиците, се намира в голямо съответствие с всички описания от айятите от Корана.

ОПЛОЖДАЩИТЕ ВЕТРОВЕ

В един айят от Корана “оплождащото” качество на ветровете и образуваният в резултат на това дъжд са описани по следния начин:

И изпращаме ветровете ­ оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето... (Сура Хиджр, 22)

В айята е подчертано, че първият стадий на образуването на дъжда са ветровете. До началото на 20ти век е известно, че единствената връзка между вятъра и дъжда е в това, че вятърът носи облаците. Съвременните метеорологични открития обаче показват, че вятърът играе “оплождащата” роля във формирането на дъжда.

Тази оплождаща функция на вятъра, както споменахме и по-рано, работи по следния начин: по повърхността на океаните и моретата поради разпенването на водата всяка секунда се образуват безброй много въздушни мехурчета. В момента, в който тези мехурчета се пръскат, хиляди малки частици с диаметър само една стотна от милиметъра се изхвърлят във въздуха. Тези частици, известни като “аерозоли”, смесвайки се с праха, идващ от сушата чрез вятъра, се преместват в горните слоеве на атмосферата. Частиците, които вятърът понася нависоко по този начин, тук се свързват с водната пара. Водната пара се събира около тези частици, сгъстява се и се превръща във водни капчици. Тези водни капчици първо се съединяват и формират облаците, а след известно време се изсипват на земята под формата на дъжд. Както се вижда, ветровете “оплождат” свободно движещите се във въздуха водни пари с частиците, които издигат от моретата, и по този начин допринасят за формирането на дъждовните облаци.

Ако това качество на ветровете не съществуваше, то никога нямаше в атмосферата да се образуват водни капчици и нямаше да съществува нищо подобно на дъжд.

Важният момент тук е, че тази решаваща роля на ветровете е съобщена в Корана преди векове. И то през време, през което хората не са знаели почти нищо относно природните явления...

На горната картина са изобразени етапите от формирането на една вълна. Вълните се образуват благодарение на ветровете, които духат над водната повърхност. Заедно с ветровете водните капчици започват да извършват кръгообразно движение. Не след дълго това движение ще образува идващите една след друга вълни и ще разнесе във въздуха образувалите се заедно с вълните водни мехурчета. Ето това е и първият етап от формирането на дъжда. Това образуване е съобщено в айята като изпращане на ветровете като оплождащи и изсипването на дъжда от небето в резултат на това.

От друга страна, оплождащото качество на ветровете, което е съобщено в айята, се отнася и до ролята, която ветровете изпълняват при оплождането на растенията. Множество растения на земята осигуряват продължаване на вида си посредством разнасяния от вятъра полен (цветен прашец). Множество растения с голи семена, чамови дървета, палми и подобни на тях, също така всички семенни растения, които цъфтят, и всички тревисти растения се оплождат посредством вятъра. Вятърът взима цветния прашец от растенията, отнася го към други растения от същия вид и по този начин извършва оплождането.

До неотдавна не бе известно как вятърът може да допринесе за размножаването на растенията. Но с научаването на факта, че и растенията се разделят по пол, т.е. биват мъжки и женски, става ясно какво размножително въздействие може да оказва вятърът. Този факт е подчертан в Корана чрез следния айят:

…И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове по двойки. (Сура Лукман, 10)

РЕДЪТ В ОБРАЗУВАНЕТО НА ВЕТРОВЕТЕ

... и смяната (в определен ред) на ветровете, са знамения за хора проумяващи. (Сура Джасиа, 5)

Вятърът е въздушно течение, което се формира между два центъра с различна температура. Тъй като в атмосферата различните температури образуват различни въздушни налягания, то въздухът непрекъснато преминава от високо към ниско налягане. Ако разликата между различните центрове на налягане, т.е. между температурите в атмосферата, е голяма, въздушното течение, т.е. вятърът, става много силно. Ето по този начин се образуват и пораждащите големи разрушения урагани.

Учудващото тук е, че въпреки поясите на екватора и полюсите, които имат много различна температура и налягане, благодарение на имащото определен ред Божие сътворение Земята ни не е изправена пред много силни ветрове. Ако въздушното течение, което се образува между екватора и полюсите, не бе смекчено, то Земята щеше да се превърне в една мъртва планета, на която постоянно щяха да се появяват силни урагани.

Използваната в айята арабска дума “тасриф” от израза “тасриф рийах” има значението на “въртене на нещо много пъти, напътване, насочване на дадена работа, ръководене, извършване на разпределение”. Както се вижда, думата, която е избрана за ветровете, много точно описва подредените движения на вятъра. Това обстоятелство също така ясно разкрива как, ако вятърът се образува от само себе си, няма да духа много приятно. Но Аллах е този, който управлява ветровете така, че да позволяват на хората да живеят.

ЗЕМЯТА СЕ РАЗДВИЖВА И НАБЪБВА

... И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид. (Сура Хадж, 5)

В горния айят думата, която е преведена като “раздвижва”, на арабски език е “ихтеззет” и означава “подбуждам, оживявам, раздвижвам, помръдвам, размърдвам, порастване на растение”. Арабската дума “ребет”, която е преведена като “набъбва”, има значението на “уголемява, увеличава, набъбва, нараства, развива, издигане на растение, запасява, надува, изпълване на вътрешността с въздух”. Тези използвани в айята думи са най-подходящите за описване на настъпващата промяна в структурата на почвените молекули.

През 1827 г. английският учен Браун открива, че когато водните капки паднат на земята, при почвените молекули настъпва някакъв вид разклащане и раздвижване. Почвата съдържа в себе си молекули, които са съставени от различни метални елементи. Дъждът предизвиква йонизирането на металните елементи в почвата. (Йон е общото название за положително и отрицателно заредените атоми. Йонизирането се изразява в прибавяне или изваждане на електрони към неутрални атоми, молекули или други йони.)

Когато вали дъжд, именно тези йонни молекули се раздвижват. С удрянето на идващите от различни посоки водни капки в тези молекули последните поемат водата и така увеличават на размера си. Когато молекулите се наситят на вода, те превръщат водата в почвата в минерални депа. Растенията задоволяват водните си нужди за 2-3 месеца именно от тези депа. Ако не се образуват тези запаси, то водата щеше да се изтече в дебрите на земята и растението щеше да умре в рамките на 1 седмица.

Както се вижда, този научен факт е съобщен в Корана по един чудотворен начин преди 14 века. В един друг айят по отношение на растенията е повелено следното:

И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея зърно, от което ядат. (Сура Йа Син, 33)

КАК ПРОЦЕСЪТ ФОТОСИНТЕЗА ЗАПОЧВА СУТРИН

„И в нощта, когато се здрачава, и в утринта, когато се развиделява.” (Сура Такуир, 17-18)

Светлината е един от най-съществените елементи в извършването на фотосинтезата. Фотосинтезата се изменя съразмерно с интензивността и продължителността на светлинния източник. С поемане на слънчевите лъчи сутрин фотосинтезата, т.е производството на кислород, започва.

Когато растенията извършват фотосинтеза те приемат от въздуха въглероден двуокис – вреден газ, който човешките същества не могат да приемат, и отделят кислород. Кислородът, който ние дишаме и който е нашият основен източник на живот, е основният резултат на фотосинтезата. Около 30% от кислорода в атмосферата се произвежда от растенията на сушата, а останалите 70% се произвеждат от растенията и едноклетъчните организми, които живеят в моретата и океаните.  

Фотосинтезата е сложен процес, който учените все още не са успели напълно да разберат. Този процес не може да бъде забелязан с просто око, защото механизмът използва електрони, атоми и молекули. Ние обаче можем да видим резултатите от фотосинтезата в кислорода, който ни позволява да дишаме и хранителните продукти, които поддържат живота ни. Фотосинтезата е система, която включва в себе си сложни химични формули, изключително малки размери и единици за тежест, и е основана на много деликатни равновесия. Съществуват трилиони химични лаборатории, които извършват този процес, във всички зелени растения около нас. Нещо повече, растенията посрещат нашите нужди от кислород, храна и енергия безспирно в продължение на милиони години.

Продуктивността на фотосинтезата се измерва посредством нивото на отделения кислород. Максимумът се достига сутрин, когато слънчевите лъчи са най-силни. На разсъмване листата започват да се изпотяват и съобразно с това се повишава и фотосинтезата. След обед обаче се случва обратното, т.е фотосинтезата се забавя и дишането се повишава, тъй като с нарастване на температурата нараства и изпотяването. През нощта със спадане на температурата потенето намалява и растението се успокоява.

Изразът „иза танаффаса” от сура Такуир, който е преведен „когато се развиделява” и има значение на „когато започне да диша”, е метафорично описание на дишане, вдишване и издишване или вдишване дълбоко. Този израз специално подчертава начинът, по който производството на кислород започва сутрин, и че най-голямото количество кислород, който е важен за дишането, се отделя по това време. Значението на този феномен също така е подчертан и с това, че Аллах се кълне в него. Начинът, по който Аллах посочва явлението фотосинтеза, което е сред най-съществените открития на 20ти век, в този айят, е едно от научните чудеса на Корана.

Както е известно фотосинтезата е използването на растенията и понякога от някои бактерии и едноклетъчни организми на слънчевата светлина за производството на захар (въглехидрати) от въглероден двуокис и вода. В резултат на тази реакция енергията от слънчевите лъчи се съхранява в произведените молекули захар. Изложената по-долу формула обобщава реакцията, която настъпва по време на процеса, чрез който неизползваемата слънчева енергия се превръща в полезна химична енергия: 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6+ 6O2 (6 молекули вода + 6 молекули въглероден двуокис стимулирани от слънчевата светлина посредством фотосинтезата се превръщат в 1 молекула гликоза и 6 молекули кислород)