НАУЧНИТЕ ЧУДЕСА НА КОРАНА

МОРЕТАТА НЕ СЕ СМЕСВАТ ЕДНО С ДРУГО
ТЪМНИНАТА В МОРЕТАТА И ВЪТРЕШНИТЕ ВЪЛНИ
ОБЛАСТТА, КОЯТО КОНТРОЛИРА ДВИЖЕНИЯТА НИ
СЪРЦАТА СЕ УСПОКОЯВАТ ПРИ СПОМЕНАВАНЕТО НА БОГ
ПРОШКАТА И ПОЛЗИТЕ Й ВЪРХУ ЗДРАВЕТО
МОЛИТВАТА УСКОРЯВА ПРОЦЕСА НА ОЗДРАВЯВАНЕ НА БОЛНИТЕ
СТРЕСЪТ И ДЕПРЕСИЯТА: РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕСЪБЛЮДАВАНЕТО НА РЕЛИГИЯТА
РАЖДАНЕТО НА ЧОВЕКА
СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА ОТ ВОДА
СЪТВОРЕНИЕТО ОТ ГЛИНА

МОРЕТАТА НЕ СЕ СМЕСВАТ ЕДНО С ДРУГО

Една от характерните особености на моретата, която изследователите разкриват неотдавна, е съобщена в сура Рахман от Корана така:

Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.
(Сура Рахман, 19-20)

Това, съобщено в айята, свойство на моретата да се съединяват, без да се смесват едно с друго, бе открито наскоро от океанографите. Поради наличието на физическата сила, наречена “повърхностно напрежение”, водите на две съседни морета не се смесват. Породено от различието в плътността на водите, повърхностното напрежение точно като поставена между тях стена не им позволява да се смес. 60

Интересното тук е, че в период, когато хората са нямали познание по физика, повърхностното напрежение или океанография, това е разкрито в Корана.

ТЪМНИНАТА В МОРЕТАТА И ВЪТРЕШНИТЕ ВЪЛНИ

Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях ­ облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види. Комуто Аллах не е отредил светлина, не ще има за него светлина. (Сура Нур, 40)

В книгата “Океани” (“Oceans”) като цяло обстановката в дълбоките морета е описана по следния начин:

Известно ни е, че тъмнината в дълбоките морета и океани започва от 200 или повече метри дълбочина. На една такава дълбочина няма почти никаква светлина. При дълбочина над 1000 метра пък вече не е възможно да попаднем на абсолютно никаква светлина.61

Днес ние имаме познания относно основната структура на морето, характерните особености на живеещите в него живи организми, солеността му, както и количеството вода, което съдържа, неговите площ и дълбочина. Оборудвани със съвременна технология подводници и специализирана апаратура позволяват на учените да получат тази информация.

За един човек е невъзможно без наличието на тези съоръжения да се гмурне на повече от 70 метра дълбочина. Той не може да оцелее в тъмните дълбини на океана, на 200 м дълбочина, без да му бъде оказвана помощ. Поради тази причина учените са успели да получат тези подробни сведения за моретата едва през последните години. В Корана обаче преди 1400 години ни е дадена информация за тъмнината в “морската бездна”.

Безспорно едно от чудесата на Корана е, че една такава информация ни е дадена в период, когато не е съществувало никакво оборудване, което да позволи на човека да се гмурне в дълбините на океаните.

Наред с това, използваният в сура Нур израз: "… като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях ­ облаци…" сочи към още едно научно чудо на Корана.

Учените наскоро откриха, че съществуват вътрешни вълни, които “се появяват на плътни междинни повърхности между слоеве с различна плътност”. Тези вътрешни вълни обгръщат дълбините на моретата и океаните, защото дълбоките води имат по-голяма плътност, отколкото водите над тях. Вътрешните вълни действат като външните (повърхностните) вълни. Те могат да се разбиват точно както и външните. Вътрешните вълни не могат да бъдат видени с човешко око, но те могат да бъдат уловени чрез изучаване на температурата или промените в солеността на определено място.62

Описанията в айята и горецитираното са в пълно съответствие. Без извършването на изследвания човек може да има информация единствено за намиращите се на повърхността на морето вълни. Не е възможно да има знание за вътрешни вълни, които се образуват вътре в морето. Но сура Нур Аллах насочва вниманието ни към друг вид вълни, които настъпват в дълбините на океаните. Разбира се, този факт, който учените откриват наскоро, показва още веднъж, че Коранът е Божието слово.

ОБЛАСТТА, КОЯТО КОНТРОЛИРА ДВИЖЕНИЯТА НИ

Ала не! Ако не престане, ще го повлечем за перчема ­ перчема лъжлив, грешен. (Сура Алак, 15-16)

Използваният в горния айят израз “перчема лъжлив, грешен” е изключително забележителен, защото извършените през последните години проучвания показват, че в областта на челото се намира дял, който управлява част от мозъчните функции. Относно информацията за тази област и нейната функция, на които е обърнато внимание в Корана преди 1400 години, съвременните учени успяват да дадат някакво обяснение чак през последните 60 години. Ако проникнем в черепа и погледнем към предната част на главата, ще видим челната част на мозъка. Получената информация, вследствие на извършените във физиологическата сфера проучвания за функциите на тази област в книгата “Основи на анатомията и физиологията” (“Essentials of Anatomy and Physiologу”), е описана по следния начин:

“Мотивирането, планирането и поставянето на начало на действията се извършват във фронталната част на челния лоб, която всъщност е челната област (главен мозък). Тук се намира една част от асоциативния кортекс…” 63

По отношение на тази област в книгата също така пише, че

“Смята се, че наред с връзката на челната област с поведението, в същото време тя е и функционален център на агресивността…”64

Както става ясно и от тези обяснения, челната част на мозъка управлява всички действия, свързани с мотивирането, планирането, извършването на добри или лоши постъпки, казването на лъжа или истина.

Както се вижда, използваният в сура Алак израз: “перчема лъжлив, грешен” съответства до голяма степен на гореизложените определения. Научни факти като този, които учените разкриват през последните шейсет години, са съобщени на хората от Аллах в Корана преди векове.

Според резултатите на осъществено от Дейвид Б. Ларсън и екипа му от американския Национален здравен изследователски център проучване и сравняване на данните между религиозните и нерелигиозните американски граждани са направени твърде изненадващи констатации. Например появяват се резултати като: вярващите хора страдат от сърдечни болести с 60% по-малко от тези, които са слабо вярващи или въобще не вярват; броят на самоубийствата е нула процента; много малък процент от вярващите имат проблем с кръвното налягане; броят на религиозните сред пушачите е 1 на 7, и т.н.. 65

Обикновено психолозите–атеисти обясняват феномени като този като “психологично въздействие”. Това означава, че вярата подобрява морала, а моралът от своя страна влияе положително на здравето. В това обяснение може да има нещо вярно, но когато въпросът бъде разгледан по-внимателно, ще забележим един още по-забележителен резултат. Вярата в Бог е много по-силна от което и да било друго морално въздействие. Широкообхватните изследвания на д-р Хърбърт Бенсън от Медицинския факултет в Харвард, които разглеждат връзката между религиозната вяра и телесното здраве, дават забележителни резултати. Въпреки че самият Бенсън не е вярващ, той достига до извода, че вярата в Бог и молитвата създават такова положително въздействие върху човешкото здраве, каквото нищо друго не може да създаде. Бенсън обявява, че “нито една друга вяра не може да даде такова спокойствие на психиката, както вярата в Бог”. 66

Добре, но защо съществува такава специална връзка между вярата и човешката душа или тяло?… Заключението, до което достига изследователят Бенсън, който е атеист е, че така както той сам казва: “тялото и духът са приспособени така, че да вярват в Бог”. 67

Този факт, който медицинският свят бавно започва да осъзнава, е тайна, разкрита ни в Корана в следния айят:"…О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват" (Сура Раад, 28). Причината, поради която хората, които вярват в Аллах, които Му се молят и Му се доверяват, са по-здрави от останалите както психически, така и физически, е в това, че тяхното поведение е в съответствие със сътворението им. Философията и системите, противни на човешкото сътворение, винаги причиняват на човека болка, мъка, безпокойство и депресии.

Съвременната медицина е на път, в светлината на откритията, които накратко споменахме по-горе, да осъзнае тази истина. Както казва Патрик Глин: “съвременната наука върви по пътя на приемане на истината, че освен простите физически методи лечението има и други измерения”. 68

ПРОШКАТА И ПОЛЗИТЕ Й ВЪРХУ ЗДРАВЕТО

Една от нравствените особености препоръчана в Корана е снизхождението:

„Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Сура Араф, 199)

В един друг айят Аллах е съобщил следното: „… И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Нур, 24:22)

Тези, които не съблюдават моралните ценности на Корана намират за много трудно да прощават на другите. Тъй като те лесно се разяряват в лицето на допусната грешка. Аллах обаче е повелил на вярващите, че снизхождението е по-пристойно:

„Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. …” (Сура Шура, 40)

„… А ако се въздържите и извините, и простите ­ Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Тагабун, 14)

Също така в Корана е разкрито, че снизхождението е възвишено морално качество: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела.” (Сура Шура, 43) Поради тази причина вярващите са снизходителни, милосърдни и толерантни хора, които както е разкрито в Корана са: „сдържащите гнева си, и за извиняващите хората” (Сура ал-Имран, 134)

Представата на вярващите за прошка е много различна от тази на хората, които живеят отдалечени от нравствеността на Корана. Въпреки че много хора могат да кажат, че са простили на някого, който ги е обидил, въпреки всичко те се нуждаят от дълго време, за да се освободят от омразата и гневът в сърцето им. Тяхното поведение е склонно да разкрие този гняв. От друга страна, прошката на вярващите е искрена, защото те знаят, че човешките същества са подложени на изпитание в този свят и се поучават от грешките си. Те са толерантни и милосърдни. Нещо повече, вярващите също така са способни да простят дори и самите те да са прави, а отсрещната страна в грешка. Те когато прощават не правят никаква разлика между големи и малки грешки. Някой може да им причини огромни загуби по грешка. Вярващите обаче знаят, че всичко се случва под Божий контрол и според определена съдба, и поради тази причина се подчиняват на този ход на нещата като никога не се предават на гнева.

Според неотдавна проведено проучване американските учени установили, че хората способни да прощават са по-здрави както психически, така и физически. Д-р Фредерик Лускин, който е защитил докторат по Консултантска и здравна психология в Стенфордския университет, и неговият екип изследвали 259 човека, живеещи в град Сан Франциско. Учените поканили участниците в проучването да посетят шест сесии от по час и половина и по време на разговорите им имали за цел да ги обучат да бъдат снизходителни.

Участниците в експериментa казали, че страдат по-малко след като са простили на хората, които са им навредили. Проучването показва, че хората, които се научат да прощават се чувстват много по-добре не само емоционално, но и физически. Например бе установено, че след експериментът психологичните и физически симптоми като дължащите се на стрес болки в кръста, безсъние и стомашни заболявания значително намаляват у тези хора.

В своята книга „Прости за добро” (“ForgiveforGood”) д-р Фредерик Лускин описва прошката като доказана рецепта за здраве и щастие. В книгата е описано как снизхождението повишава положителните душевни състояния като надежда, търпение и самоувереност като намалява гнева, страданието, депресията и стреса. Според д-р Лускин стаеният гняв поражда видими физически последици у индивида.  Той продължава със следните думи:

„В резултат на дълготрайният или продължаващ гняв вътрешният термостат на човек се пренастройва. Когато свикнете с едно системно ниско ниво на гняв, то вие няма да можете да разграничите нормалното. То създава един вид зареждане с адреналин, с което хората свикват. То изгаря тялото и прави трудно здравословното мислене – влошавайки ситуацията.”69

В допълнение д-р Лускин казва, че когато тялото отделя определени ензими по време на гняв и стрес нивото на холестерол и кръвното налягане се повишават, а това е нещо, на което тялото не трябва да бъде изложено дълго време.70

В статия със заглавие „Снизхождение”, публикувана в изданието от септември-октомври 1996 на Списание Лечебни Течения (Healing Currents Magazine), се казва, че гнева към човек или събитие поражда негативни чувства у хората и причинява вреди на емоционалното им равновесие, а дори и на физическото им здраве.71 В статията също така се съобщава, че хората след известно време осъзнават, че гнева е неприятен за тях и искат да поправят повредите в отношенията. И така те правят крачка към прощаване. Също така се казва, че въпреки всичко, което са понесли, хората не желаят да губят скъпоценните моменти от живота си в гняв и тревога, и предпочитат да простят на себе си и на останалите.72

В едно друго проучване включващо 1,500 човека бе забелязано, че депресията, стресът и душевните заболявания са по-рядко срещани сред религиозните хора. Д-р Хърбърт Бенсън, който ръководел проучването, свързва това с факта, че религията насърчава към „прошка” и продължава с думите:

„Там има физиология на опрощението… Когато не простиш то ще те съсипе.”73

Според статия озаглавена „Гневът е враг на вашето сърце” и публикувана в Харвард Газетте (HarvardGazette) гневът е изключително вреден за сърцето. Ичиро Кавачи, доцент по медицина, и неговият екип научно демонстрирали това чрез разнообразни тестове и изчисления. В резултат на проучването им те установили, че свадливите хора имат три пъти по-голям риск да страдат от сърдечни заболявания, отколкото тези, които са с по-кротък нрав. „Утрояването на риска”, казва Кавачи, „включва високи равнища на гняв, експлозивен гняв, който включва чупене на вещи и нараняване на някого по време на бой.”.74

Изследователите вярват, че отделянето на стресови хормони, които повишават кислородната нужда на мускулните клетки на сърцето и прибавят лепливост към кръвните тромбоцити, което води до образуването на съсиреци, обяснява как гневът повишава рискът от сърдечен удар (инфаркт).75 Нещо повече, по време на разгневеност пулсът се покачва над нормалното и води до повишаване на кръвното налягане в артериите, като по този начин повишава риска от инфаркт.

Според изследователите гнева и омразата също така могат да ускорят производството на възпалителни протеини в кръвта. Списанието Психосоматична медицина (PsychosomaticMedicine) твърди, че вълнението ускорява производството на възпалителни протеини, които биха могли да предизвикат втвърдяване на артериите, а това от своя страна би довело до сърдечносъдови заболявания и инфаркт.76 Според доцент Едуард Суарез от медицинския център на университета Дюк в Северна Каролина количеството на протеинът интерлейкин 6 (или IL-6) е много по-голямо у хората, които са разгневени и в депресия. Високото ниво на IL-6 в кръвта води до атеросклероза, натрупване на плаки по протежение на вътрешните повърхности на стените на артериите.77 Според Суарез сърдечните заболявания са свързани както с фактори като пушене, високо кръвно налягане, затлъстяване и висок холестерол, така също и с психологични състояния като депресия, гняв и омраза.78

В друга статия озаглавена „Гневът увеличава риска от инфаркт” и публикувана в Таймс (TheTimes) се съобщава, че лесното разгневяване е пряк път към инфаркта и че младите хора, които реагират на стреса с гняв, са три пъти по-склонни да се разболеят от преждевременно сърдечно заболяване и са пет пъти по-склонни да получат ранен инфаркт.79 Учени от Университета Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд, открили, че бързо разгневяващите се хора са изложени на опасност от сърдечен удар, въпреки че никой от семейството не е страдал от сърдечни заболявания.80

Всички налични проучвания показват, че гневът е душевно състояние, което сериозно уврежда човешкото здраве. Прошката от друга страна, дори и да се стори трудна на хората, е доставяща удоволствие и е един вид възвишена нравственост, която премахва всички вредни въздействия на гнева и помага на човека да се радва на добро здраве както от психологична, така и от физическа гледна точка. Опрощението, разбира се, е една от формите на поведение, чрез която човек може да се запази здрав, и е положителна добродетел, с която всеки човек трябва да живее. Истинската цел на прошката обаче, както и на всичко останало, трябва да бъде спечелването на благоволението на Аллах. Фактът, че това морално качество, чиито ползи са открити от науката днес, е представено в множество айяти на Корана е само едно от множеството източници на мъдрост, които той съдържа.

МОЛИТВАТА УСКОРЯВА ПРОЦЕСА НА ОЗДРАВЯВАНЕ НА БОЛНИТЕ

„И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!”” (Сура Гафир, 60)

Според Корана молитвата, чието значение е „призив, обръщение, молба, търсене на помощ”, е начинът, по който човек се обръща искрено към Аллах и търси помощ от Него, Всемогъщият, Състрадателният и Милостивият, със знанието, че е подчинено на Него същество. Боледуването е един от тези моменти, в които човек усеща най-добре тази зависимост, и се сближава с Аллах. Нещо повече, боледуването е изпитание, което съдържа множество мъдрост, случва се единствено по Негова воля и е предупреждение, което напомня на хората краткотрайността и несъвършенството на този живот, а и също така е източник на  възнаграждение в Отвъдното за проявеното търпение и покорност.

Тези, които не вярват, от друга страна пък си мислят, че начинът да оздравеят са единствено докторите, лекарствата или напредналите технологични възможности на съвременната наука. Те никога не си и помислят, че Аллах е този, Който кара телесните им системи да функционират правилно, когато са здрави, или пък Който сътворява лекарствата и докторите, когато са болни. Много от тях се обръщат към Аллах само когато се уверят, че докторите и лекарствата не са достатъчни. Хората изпаднали в това положение търсят помощ единствено от Аллах, осъзнавайки, че само Той може да ги спаси от тези трудности. Аллах е разкрил този начин на мислене в един айят така:

„И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.” (Сура Юнус, 12)

Човек обаче дори и когато е в добро здравословно състояние, не е в беда или затруднение трябва да се моли и да отдава благодарност на Аллах за удобството, доброто здраве и всички останали блага, с които Той го е дарил.

Една много важна страна на молитвата е следната: Наред със словесната молитва, от голямо значение за човек е също така да полага усилия, с което да осъществи и своята молитва чрез действие. Молитва чрез действие означава правене на всичко възможно за постигане на определено желание. Например освен извършването на молитва един болен човек трябва също така да посети доктор-специалист, да взима лекарствата, които ще са му от полза, и да получи болнично лечение ако е необходимо или пък друга форма на специална грижа. Това е така, тъй като Аллах  е свързал всичко, което се случва на този свят, със специални причини. Всичко на Земята и във Вселената се случва съобразно с тези причини. Ето защо човек трябва да предприеме необходимите мерки съгласно с тези причини, но знаейки, че Аллах е този, Който ще ги направи ефективни, със смиреност, покорство и търпение да очаква резултат от Него.

Положителното въздействие на вярата и молитвата над болният и начинът, по който те ускоряват процеса на оздравяване, е въпрос, който е привлякъл вниманието и е препоръчван от докторите. Под заглавието „Бог и здраве: Добро лекарство ли е религията? Защо науката започва да вярва?” изданието от 10 ноември 2003 г. на видното списание Нюзуик (Newsweek) бе разгледано лечебното въздействие на религията като статия, свързана с илюстрацията на корицата. В нея се съобщава, че вярата в Бог повишава морала на хората и им помага да се възстановят по-лесно, а и че науката също е започнала да вярва, че хората имащи религиозна вяра се възстановяват по-лесно и по-бързо. Според анкета на Нюзуик (Newsweek) 72% от американците казват, че вярват, че молитвата може да излекува някого и че молитвата улеснява процеса на оздравяване. Проучване проведено във Великобритания и САЩ също достига до изводът, че молитвата намалява оплакванията на пациентите и ускорява процеса на възстановяване.

Според проучване проведено в Мичигънският университет депресията и стресът се наблюдават по-малко при набожните. Според открития на Университета Ръш в Чикаго пък ранната смъртност сред хората, които се прекланят и се молят редовно, е около 25% по-ниска, отколкото при тези, които нямат религиозни убеждения. Друго проучване, в което участвали 750 човека, които претърпели ангиокардиография, научно доказва „лечебната сила на молитвата”. Бе установено, че смъртността сред сърдечно болните, които се молят, е намаляла с 30% в рамките на една година след операцията.  

Примери за молитви споменати в Корана са:

„И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.” И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме ­ милост от Нас и напомняне за покланящите се.” (Сура Анбиа, 83-84)

„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.” И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.” (Сура Анбиа, 87-88)

„И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.” (Сура Анбиа, 89-90)

„И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!” (Сура Саффат, 75)

Както вече казахме молитвата не трябва да бъде само за намаляване на болестите или другите земни проблеми. Един искрен вярващ трябва винаги да се моли на Аллах и да се примирява с всичко, което му се случва. Фактът, че ползите от молитвата, които са разкрити в множество айяти на Корана, са научно приети днес още веднъж разкрива чудната същност на Корана.

„И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!” (Сура Бакара, 186)

СТРЕСЪТ И ДЕПРЕСИЯТА: РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕСЪБЛЮДАВАНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения ...” (Сура Та Ха, 124)

„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.” (Сура Анам, 125)

Това, че нерелигиозните хора не се подчиняват на Аллах става причина целият им живот да премине в тревога, безпокойство и стрес. В резултат на това те страдат от разнообразни психологични заболявания, които оказват своето влияние и върху физическото им състояние. Техните тела много бързо се износват и те за много кратко време остаряват и грохват.

В резултат на физическия или психологичен стрес надбъбречната жлеза на човек започва да отделя голямо количество глюкокортикоидни хормони. Тези хормони повишават енергийното равнище на мускулите и временно прекъсват дейности като растежа, които не са от значение в конкретния момент. В случай на прекален физичен и хроничен психологичен стрес тези хормони, които иначе са от жизнена важност, могат да причинят дължащи се на стреса заболявания като високо кръвно налягане, затлъстяване, ерозия на костите и стомашна язва.

Тъй като вярващите са психологически здрави обаче те не стават жертва на стреса или отчаянието и техните тела винаги са здрави и в добра форма. Положителните въздействия на тяхното подчинение пред Аллах, тяхното доверие в Него и силата им на духа, това, че търсят добро във всяко едно нещо и приемат това, което им се случи с надежда в Неговото обещание, са отразени във физическото им състояние. Това обаче е в сила единствено за тези, които живеят според моралните ценности на Корана и които наистина са разбрали религията.  Разбира се, те могат да се разболеят и рано или късно да остареят, но този естествен процес  не включва психологичното грохване, както става при другите.

Стресът и депресията, които са определяни като болести на нашето време, не само, че предизвикват психологична вреда, но също така проявяват себе си и в множество физически увреждания. Най-често срещаните проблеми дължащи се на стреса и депресията са някои форми на умствени заболявания, наркомания, безсъние, кожни, стомашни смущения и такива свързани с кръвното налягане, простуди, мигрени, редица костни заболявания, нарушения във функцията на бъбреците, дихателни затруднения, алергии, инфаркти и мозъчни кръвоизливи. Разбира се, стресът и депресията не са единствените причини за това, но научно е доказано, че източниците на проблеми като тези са обикновено психологични.

Стресът, който причинява толкова много неща, е състояние на душевна тревога породена от чувства като страх, несигурност, превъзбуда, тревога и други напрежения, които нарушават телесното равновесие. Когато хората станат жертва на стреса, тяхното тяло реагира и подава сигнал за тревога, и така в тялото започват разнообразни биохимични реакции: Нивото на адреналин в кръвта се покачва; изразходването на енергия и телесните реакции достигат своите максимални равнища; захарта, холестерола и мастните киселини се утаяват в кръвта; кръвното налягане се покачва и пулсът се ускорява. Когато бъде изпратена глюкоза до мозъка нивата на холестерол се покачват, а това означава опасност за тялото.

Съществува важна връзка между стреса и напрежението, и болката, която причиняват. Породеното от стреса напрежение води до стесняване на артериите, увреждане на кръвния поток до определени региони на главата и намаляване на кръвоснабдяването в тази област. Ако една тъкан бъде лишена от кръв, то това води директно до болка, Това е така, тъй като една напрегната тъкан, от една страна, ще се нуждае от по-голямо количество кислород, а от друга пък все още ще има недостатъчно кръвно снабдяване, като всичко това стимулира специалните рецептори за болка. В същото време се отделят вещества като адреналин и норадреналин, които влияят на нервната система по време на стрес. Това пряко или косвено повишава и ускорява напрежението в мускулите. Ето така болката води до напрежение, напрежението до тревога, а тревогата усилва болката.81

Една от най-пагубните последици на стреса са инсултите. Проучванията показват, че агресивните, нервните, загрижените, нетърпеливите, съпернически и неприятелски настроените, и сприхави хора са много по-склонни към сърдечни удари, отколкото тези, които нямат наклонност към качества като тези82

Причината за това е, че извънредното стимулиране на симпатичната нервна система започнато от хипоталамусът също предизвиква извънредно отделяне на инсулин и следователно натрупване на инсулин в кръвта. Това е въпрос от жизнена важност, защото нито едно от условията, които водят до коронарно сърдечно заболяване не играе толкова решителна и пагубна роля както инсулинът в кръвта.83

Учените са приели, че колкото по-високо е нивото на стрес, толкова повече отслабва и положителното въздействие на червените кръвни телца в кръвта. Благодарение на експеримент проведен от Линда Найлър, ръководител на дружеството за технологичен трансфер към Оксфордския университет, негативните последици на стреса над имунната система вече могат да бъдат измерени.

Съществува близка връзка между стреса и имунната система. Психологичния стрес има съществен ефект над имунната система и води до нейното увреждане. Когато е изложен на стрес мозъкът повишава производството на кортизол (катаболен хормон) в тялото, който отслабва имунната система. Казано по друг начин, между мозъка, имунната система и хормоните съществува директна връзка. Специалистите в областта казват:

Проучванията върху психологичния или физически стрес разкриха, че по време на интензивен стрес се наблюдава намаляване на имунната реакция свързана с хормоналния баланс. Известно е, че появата и силата на множество болести, включително и на рака, са свързани със стреса.84

С една дума, стресът уврежда естественото равновесие на човешкото същество. Постоянното излагане на това анормално условие уврежда телесното здраве и води до голямо разнообразие от смущения. Специалистите класифицират негативните последици от стреса върху човешкото тяло в следните основни категории:

Тревога и паника: Усещане за това, сякаш всичко е извън контрол

Постоянно усилващо се изпотяване

Изменения в гласа: Заекване, треперещ глас

Хиперактивност: Внезапни експлозии на енергия, слаб диабетичен контрол

Трудности в спането: Виждане на кошмари

Кожни заболявания: Пъпки, акне, малария, псориазис и екзема

Стомашночревни проблеми: Стомашно разстройство, гадене, язва

Мускулно напрежение: Скърцане или стискане на зъбите, болки в челюстта, гърба, шията или раменете

Слаби инфекции: Настинки и др.

Мигрена

Сърцебиене, болка в гърдите, високо кръвно налягане

Бъбречен дисбаланс, задържане на вода

Дихателни разстройства, страдане от задух

Алергии

Болки в ставите

Пресъхване на устата и гърлото

Сърдечен пристъп

Отслабване на имунната система

Свиване в мозъчната област

Чувство на вина и липса на самоувереност

Обърканост, неспособност за правилно анализиране, слаби умствени способности, слаба памет

Краен песимизъм, вяра, че всичко върви не наред

Затруднение в придвижването или стоенето спокойно, непрекъснато подържане на темпо

Неспособност за концентриране или трудно правене на това

Раздразненост, крайна чувствителност

Безразсъдност

Усещане за безполезност или отчаяние

Загуба или нарастване на апетита

Фактът, че тези, които не съблюдават религиозните морални ценности, изпадат в „стрес” е разкрито от Аллах в Корана:

„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения (тревоги) …” (Сура Та Ха, 124)

В един друг айят Аллах разкрива, че: „… Докато отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него …” (Сура Тауба, 118)

Този живот в „тревоги”, или със съвременното му име „стрес”, е резултат от несъблюдаването на неверниците на религиозните морални ценности. Днес докторите отстояват възгледа, че спокойствието, самоувереността и хладнокръвието са важни за защитата от последиците на стреса. Спокоен и тих нрав е възможен единствено ако човек живее в съгласие с Корана. Всъщност в множество айяти на Корана е разкрито, че Аллах дарява вярващите със „спокойствие”. (Коран, 2:248, 9:26, 40, 48:4, 18) Обещанието на нашият Господ към вярващите е разкрито така:

„На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (Сура Нахл, 97)

РАЖДАНЕТО НА ЧОВЕКА

В Корана са застъпени доста различни теми в процеса на призоваване на хората да повярват. Понякога небесата, понякога животните, а понякога и растенията са показвани от Аллах на човека като доказателство. В много от айятите хората са призовавани да обърнат внимание на своето собствено сътворение. Често им се напомня за това как човек се е появил на този свят, през какви стадии е преминал и каква е неговата същност. Така например долният айят повелява следното:

Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате? Не виждате ли семето, което изливате? Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца? (Сура Уакиа, 57-59)

Чудните страни на човешкото сътворение са подчертани в още много други айяти. В някои от тези акценти се съдържа такава информация, че човек, живял през 7ми век, е невъзможно да има знание за такива детайли. Ето някои от тях:

1) Човек не се сътворява от цялата сперма, а само от много малка частица от нея (сперматозоид).

2) Полът на бебето се определя от мъжа.

3) Човешкият зародиш се залепва за майчината утроба като пиявица.

4) Зародишът се развива в три тъмни области в утробата.

Данните, които изброихме по-горе, са детайли, които е невъзможно да са се знаели, а и да сa били наблюдавани в периода, когато Коранът е бил низпослан. Тяхното откриване става възможно единствено посредством използване технологията на 20ти век.

Нека сега разгледаме тези данни поотделно.

Една капка сперма

На снимката вляво виждаме сперма навлезла в матката. Само няколко от общо около 250 хиляди, отделени от мъжкия индивид, сперматозоида могат да достигнат до яйцеклетката. Сперматозоида, който ще оплоди яйцеклетката е само един от около хилядата сперматозоиди успели да оцелеят. Факта, че човек се създава не от цялата сперма, а само от малка част от нея е разкрит в Корана с израза “частица сперма”.

Преди сперматозоидите да достигнат до яйцеклетката, те извършват едно пътуване в майчиното тяло. При това пътуване от 250 милиона сперматозоида само около хиляда успяват да достигнат до яйцеклетката. В края на това петминутно състезание голямата колкото половин гранула сол яйцеклетка приема само един от сперматозоидите. Т.е. същността на човека не е цялата спермена течност, а само малка частица от нея. Този факт е разкрит в сура Кийама от Корана по следния начин:

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор? Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? (Сура Кийама, 36-37)

Както виждаме, в Корана ни се съобщава, че човекът не е сътворен от цялата сперма, а само от малка частица от нея. Това че специалното ударение в този айят съобщава факт, който може да бъде разкрит единствено от съвременната наука, е доказателство, че Коранът е Божието слово.

Сместа в спермата

Течността, наречена сперма и съдържаща сперматозоидите, не се състои само от сперматозоиди. Напротив, тя е съставена от смесица от различни течности. Тези течности имат различни функции, като например съдържане на захарта, необходима за осигуряване на енергия на сперматозоидите, неутрализиране на киселините на входа на матката и създаване на хлъзгава среда за лесното придвижване на сперматозоидите.

Когато в Корана се споменава за спермата, се сочи към този, разкрит от съвременната наука, факт и спермата е определена като течност “с примеси”:

Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ. (Сура Инсан, 2)

В други айяти също се посочва фактът, че спермата е с примеси, а човекът е сътворен от една “капка” от тази течност:

Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода. (Сура Саджда, 7-8)

Арабската дума “сулала”, преведена като “капка”, има значението на същност или най-добрата част на нещо. Което и значение да вземем, те и двете означават “част от нещо”. При това положение ясно виждаме, че Коранът е словото на Аллах, който знае и най-малката подробност, свързана с човешкото сътворение.

Полът на бебето

До неотдавна хората смятаха, че полът на бебето се определя от майчините клетки или поне общо от майчините и бащини клетки. В Корана обаче по този въпрос е дадена друга информация и е съобщено, че мъжкият и женският пол се определят от “капка сперма, когато се изхвърля [в утробата]”:

И Той създава двойките ­ мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата]. (Сура Наджм, 45-46)

Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери. И създаде от нея двата пола ­ мъжа и жената. (Сура Кийама, 37-39)

Хромозомата Y е носител на мъжки гени, а хромозомата X на женски. Майчината яйцеклетка съдържат само хромозомата X, която определя женския пол. В идващата от бащата сперма обаче се съдържат както хромозома X, така и хромозома Y. Поради тази причина пола на бебето зависи от това дали майчината яйцеклетка ще бъде оплодена от хромозома X или от хромозома Y. С други думи, както е казано в айята, това което определя пола на бебето е спермата, която идва от бащата. Това сведение, което е било невъзможно да бъде известно на хората по времето, когато Корана е бил низпослан, е ясно доказателство, че Корана е Божието слово.

Истинността на тази, дадена ни в Корана, информация е научно доказана с развитието на генетичната и микробиологичната наука. Стана ясно, че полът се определя изцяло от сперматозоидните клетки, идващи от мъжа, и жената не изпълнява абсолютно никаква роля при това.

Определящ фактор за пола са хромозомите. Две от 46-те хромозоми, които определят човешката структура, са определени като полови хромозоми. Тези две хромозоми са обозначени като XY при мъжете и XX при жените. Причината за това е, че хромозомите наподобяват тези две букви. Хромозомата Y е носител на мъжки гени, а хромозомата X на женски.

Формирането на едно ново човешко същество започва с образуването на комбинация от по една от тези хромозоми, които се съдържат по двойки в мъжките и женски индивиди. При жените и двете части на делящата се по време на овулацията полова клетка съдържат хромозомата X. Делящата се полова клетка при мъжете обаче произвежда два различни сперматозоида, които съдържат хромозомите X и Y. Ако намиращата се в жената хромозома X се съедини със сперматозоида на мъжа, който съдържа хромозома X, то бебето, което ще се роди, ще е момиче. Ако обаче се съедини със сперматозоида, който съдържа хромозома Y, то в този случай детето, което ще се роди, ще бъде момче.

Накратко, полът на детето, което ще се роди, зависи от това коя хромозома от мъжа ще се съедини с женската яйцеклетка.

Без съмнение, до момента на възникване на науката генетика, т.е. до 20ти век, не бе известно нито едно от тези неща. Напротив, в множество култури бе разпространено вярването, че полът на детето се определя от женското тяло. Именно поради тази причина жените, които раждали момичета, били упреквани.

Четиринадесет века преди откриването на човешките гени обаче Коранът разкрива информация, която отрича това суеверие и съобщава, че в основата на пола не стои жената, а спермата, която идва от мъжа.

“Зародишът”, който виси закачен за утробата

Ако продължим да изследваме фактите, които Коранът ни съобщава за образуването на човешкото същество, то ние отново ще попаднем на някои много интересни научни чудеса.

Когато идващият от мъжа сперматозоид се съедини с яйцеклетката на жената, се образува и субстанцията на бебето, което ще се роди. Тази единична клетка, определена от биологията като “зигота”, без да губи никакво време, ще започне чрез делене да се уголемява и накрая ще придобие формата на “късче месо”, наречено зародиш.

Зиготата обаче не прекарва периода си на развитие свободно в пространството. Благодарение на притежаваните от нея израстъци се закача за стената на утробата подобно на разположените в почвата корени. Чрез тази връзка зародишът поема от майчиното тяло необходимите за развитието му вещества. 85

Ето тук се разкрива едно много важно чудо на Корана. Когато в Корана Аллах говори за закачилата се за майчината утроба и започнала да се развива зигота, използва думата “съсирек”:

Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори ­ сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият. (Сура Алак, 1-3)

Думата “съсирек” на арабски език отговаря на думата “алак”, която от своя страна се използва със значение на “материя, която се е закачила някъде”.

Разбира се, използването на толкова подходяща за развиващия се в майчината утроба зародиш дума доказва още веднъж, че Коранът е Божието слово.

Покриването на костите с мускули

Друга важна информация, която Коранът ни дава, са етапите, през които човекът преминава в майчината утроба. Това, че в корема на майката първо се формират костите на бебето, а по-късно покриващите тези кости мускули, е съобщено в един айят така:

После от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец! (Сура Муаминун, 14)

Научният дял, който изследва развитието в корема на майката, се нарича ембриология. До неотдавна в областта на ембриологията се е вярвало, че костите и мускулите се появяват и развиват едновременно. Но извършените, благодарение на напредналата технология, по-прецизни микроскопни наблюдения разкриват пълната достоверност на съобщеното ни в Корана.

Тези микроскопни наблюдения показват, че развитието в майчината утроба протича точно по начина, по който е описано в Корана. Първо се вкостеняват хрущялните тъкани на зародиша. А след това мускулните клетки, които са отбрани измежду тъканта около костите, се съединяват и увиват около костите.

Това явление е описано в една научна публикация, озаглавена “Развиващ се човек” (Developing Human), така:

През шестата седмица като продължение на образуването на хрущялните тъкани се появява и първото вкостеняване в ключицата. В края на седмата седмица започва вкостеняване и на дългите кости. Докато костите продължават да се формират, измежду тъканта около костите се подбират мускулни клетки, които образуват мускулната маса. По този начин мускулната тъкан се разпределя на предни и задни мускулни групи. 86

Накратко, описаните в Корана стадии на развитие са в пълно съответствие с откритията на съвременната ембриология.

Трите тъмнни при развитието на зародиша в утробата

В Корана е разкрито, че човек бива сътворен в майчината утроба, като преминава през трифазен процес:

... И ви сътворява Той в утробите на майките ви ­ творение подир творение в три тъмнини. Това е Аллах, вашият Господ! Негово е владението. Няма друг Бог освен Него! Как тогава бивате отклонявани? (Сура Зумар, 6)

Използваният в горния айят израз “в три тъмнини”, което е превод на арабския израз “фи зулуматин саласин”, сочи към трите тъмни области, в които се намира зародишът, докато се развива. Тези области са:

a) Тъмнината в корема
б) Тъмнината в матката
в) Тъмнината в обвиващата зародиша ципа

Както се вижда, днес съвременната биология разкрива факта, че ембриологичното развитие на бебето, както се споменава и в айята, се извършва в три различни тъмни области. Напредъкът в ембриологичната сфера разкрива също така и че всяка една от тези области се състои от по три пласта.

Коремната стена е изградена от три пласта: външни мускулни плочки, вътрешни мускулни плочки, напречни мускули.87

Маточната стена също е съставена от три слоя: епиметриум, миометриум и ендометриум.88

Подобно, торбичката, която обвива зародиша, се състои от три пласта: амнион (най-вътрешната ципа, която обвива плода - amnion), корион (средна амнион ципа- chorion) и слузеста ципа (външна амнион ципа- decidua).89

Също така в айята е посочено, че човекът е сътворен в майчината утроба, преминавайки през три различни фази.

И наистина съвременната биология е разкрила, че ембриологичното развитие на бебето става с преминаването през три различни фази. Днес във всички учебници по ембриология, по които се учи във факултетите по медицина, тази тема е разглеждана като част от основните знания. Например в “Основи на човешката ембриология”(“Basic Human Embryology”) – основен справочник в областта на ембриологията, този факт е определен така:

“Животът в матката има три фази: предзародиш – първите две и половина седмици, зародиш – до края на осмата седмица, и плод (фетус) – от осмата седмица до раждането.”90

Тези фази включват различните стадии на развитие на бебето. Главните особености на тези стадии на развитие са накратко, както следва:

В тази фаза зиготата нараства чрез делене и когато се превърне в клетъчна маса тя се заравя в маточната стена. Докато клетките продължават да растат, те се организират в три пласта.

Втората фаза има продължителност пет и половина седмици, през които бебето се нарича зародиш (ембрион). В тази фаза от клетъчните пластове започват да се формират основните органи и системи на тялото.

С навлизането в тази фаза зародишът вече започва да бъде наричан плод (фетус). Тази фаза започва от осмия месец на бременността и завършва с раждането. Отличителният белег на тази фаза е, че плодът със своите лице, ръце и крака вече прилича на човешко същество. Въпреки че в началото той е само 3 см, могат да бъдат забелязани всички негови органи. Тази фаза е около 30 дена и развитието продължава до седмицата за раждане.

Информацията за това развитие в майчината утроба става достъпна единствено след наблюдения извършвани с модерна апаратура. Но както много други научни факти, в айятите от Корана по един много чудотворен начин е обърнато внимание и на тази информация. Фактът, че в Корана ни е представена една толкова подробна и точна информация във време, когато хората са имали оскъдни знания по медицина, е ясно доказателство, че Коранът е словото на Аллах.

В 6ти айят от сура Зумар е посочено, че човекът е сътворен в майчината утроба, преминавайки през три различни фази. И наистина съвременната биология е разкрила, че ембриологичното развитие на бебето става с преминаването през три различни фази.

СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА ОТ ВОДА

Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила. (Сура Нур, 45)

Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват? (Сура Анбиа, 30)

Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ. (Сура Фуркан, 54)

Когато погледнем към айятите за сътворението на живите същества и човека, то ясно забелязваме, че това сътворение става по един много чудотворен начин. Едно от тези чудеса при сътворението е и това, че организмите са сътворени от водата. Хората получават достъп до тази, разкрита в множество айяти, информация с откритието на микроскопа стотици години по-късно.

Живите форми се нуждаят от вода, за да оцелеят. Поради тази причина, животните, които обитават сухите райони са сътворени с механизми, които да защитават техният метаболизъм от загубата на вода и да им осигуряват максимална полза от употребата на вода. Ако поради някаква причина в тялото настъпи загуба на вода и ако тази загуба не бъде възстановена, то в рамките на няколко дена ще настъпи смърт. Видният учен от 17ти век Жан-Баптист Ван Хелмонт открил през 1640-те, че водата в почвата е най-важният елемент в развитието на растенията.

Днес в най-основните енциклопедии може да открием изрази като: “Водата е най-важният компонент на живата материя. 50-90% от теглото на живите организми е вода.”. Освен това описаната в учебниците по биология цитоплазма на една животинска клетка също се състои от 80% вода. Анализирането на цитоплазмата и записването й в научните източници става стотици години след низпославането на Корана. Поради тази причина този факт, който днес научният свят приема, е невъзможно да е бил известен на хората от периода, когато Коранът е бил низпослан. Но въпреки това 14 века преди хората да узнаят тази истина, тя е подчертана в Корана.

СЪТВОРЕНИЕТО ОТ ГЛИНА

В Корана Аллах ни съобщава, че сътворението на човека става по чудотворен начин. Аллах е сътворил първия човек, като оформя от глина човешко тяло и след това му вдъхва от духа Си:

Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!” (Сура Сад, 71-72)

И ги попитай [неверниците] какво мислят ­ те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина. (Сура Саффат, 11)

Когато днес бъдат разгледани човешките тъкани, то става ясно, че много от намиращите се в почвата елементи се съдържат и в тъканите. В органичните тъкани има точно 26 елемента и 95% от органичните тъкани са въглерод (C), водород (H), кислород (O), азот (N), фосфор (P) и сяра (S).91

В един друг айят от Корана се повелява следното:

Сътворихме Ние човека от подбрана глина. (Сура Муаминун, 12)

Преведената в айята като "подбрана" арабска дума "сулале" има значението и на "типичен пример, същност, есенция, основа". Както се вижда, съобщената ни в Корана преди 14 века информация напълно съответства на това, което съвремнната наука ни казва, а именно, че елементите на човешкото сътворение и основните елементи, които почвата съдържа, са едни и същи.

В долната таблица е направено разпределение на съдържащите се в тялото на 70-килограмов човек елементи.