В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Ха. Мим.

2. Кълна се в ясната Книга.

3. Ние я сторихме Коран на арабски, за да проумеете.

4. Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър.

5. Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хора престъпващи?

6. И колко пророци изпратихме сред предците!

7. И не е идвал при тях пророк, без да му се подиграят.

8. И погубихме по-силни от тях. Отминаха много примери с предците.

9. И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, ще рекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия,

10. Който стори земята постеля за вас и прокара там пътища, за да се напътите.

11. И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така ще бъдете извадени [от гробовете].

12. И Който сътвори всички видове, и направи за вас от корабите и от добитъка онова, с което пътувате,

13. за да се настанявате на гърбовете им и да споменавате благодатта на вашия Господ, щом се настаните върху тях, и да казвате: “Пречист е Онзи, Който подчини това на нас! Ние сме неспособни за това.

14. При нашия Господ ще се завърнем.”

15. И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби. Човекът е явен неблагодарник.

16. Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а на вас дари синовете?

17. И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Аллах, лицето му помрачнява и спотайва печал.

18. Нима [Му приписват] онези, които израстват сред накити и в спора са безсилни?

19. Те сметнаха за женски ангелите, които са рабите на Всемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и ще бъдат разпитвани.

20. И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им служим [на идолите].” Те нямат знание за това, а само съчиняват.

21. Или им дадохме друга книга преди това, та към нея се придържат?

22. Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.”

23. И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.

24. Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”

25. И им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!

26. Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите,

27. а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.”

28. И стори Той това слово да остане у неговите потомци, за да се върнат [към него].

29. Да, на тези [неверници] и на техните предци дадох да се насладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.

30. И щом ис тината дойде при тях, рекоха: “Това е магия. Ние не вярваме в нея.”

31. И рекоха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?”

32. Нима те разпределят милостта на твоя Господ? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Господ е по-добро от онова, което те трупат.

33. Ако не бе [опасността] хората да станат общност от [неверници], щяхме да направим за онези, които не вярват във Всемилостивия ­ за домовете им ­ от сребро покриви и стълбища, по които да се изкачват,

34. и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на които да се облягат,

35. и украса. Но всичко това е само насладата на земния живот. А отвъдният при твоя Господ е за богобоязливите.

36. А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел.

37. Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени.

38. А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: “Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!”

39. И не ще ви е от полза Днес съучастието в мъчението, щом бяхте угнетители.

40. Нима ти [о, Мухаммад] ще накараш глухия да чуе или ще напътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?

41. И да те приберем, Ние ще им отмъстим.

42. Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ние имаме надмощие.

43. И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти си на правия път.

44. То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.

45. И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо на Всемилостивия!

46. И Муса изпратихме с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, и той рече: “Аз съм пратеник от Господа на световете.”

47. И когато им донесе Нашите знамения, те им се подиграха.

48. И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо от предишното. И ги сграбчвахме с мъчението, за да се завърнат [към правия път].

49. И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”

50. И когато отмахнахме от тях мъчението, ето ги ­ нарушиха обещанието!

51. И призова Фараонът своя народ, и рече: “О, народе мой, нима не принадлежи на мен владението над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?

52. Нима не съм по-добър от този, който е слаб и едвам обяснява?

53. И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо не дойдоха ангелите с него за подкрепа?”

54. И така подведе той своя народ, и те му се покориха. Наистина бяха нечестиви хора.

55. И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихме всичките.

56. И ги сторихме поука и пример за идните.

57. И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето ­ твоят народ му се подигра!

58. И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ.

59. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.

60. И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята.

61. Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път.

62. И сатаната да не ви отклони! Той е ваш явен враг.

63. И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!

64. Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.”

65. Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден!

66. Нима очакват друго освен Часът да дойде при тях внезапно, без да усетят?

67. В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите.

68. “О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!

69. Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте мюсюлмани ­

70. влезте в Рая, вие и съпругите ви, възрадвани!”

71. Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.

72. Това е Раят, който ви е оставен в наследство заради вашите дела!

73. Има там за вас много плодове, от които ще ядете.

74. Престъпниците ще пребивават вечно в мъчението на Ада.

75. То не ще бъде облекчено и ще ги обземе отчаяние.

76. Не ги угнетихме Ние, а те себе си угнетяваха.

77. И ще зоват: “О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!” Ще рече: “Тук ще останете!”

78. Донесохме ви истината, ала повечето от вас мразят истината.

79. Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.

80. Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да, и Нашите пратеници [-ангели] при тях [всичко] записват.

81. Кажи [о, Мухаммад]: “Ако Всемилостивия имаше син, Аз щях да съм първият от поклонниците.

82. Пречист е Господът на небесата и на земята, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!”

83. Остави ги да затъват и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!

84. Той е Богът на небето и Богът на земята. Той е Премъдрия, Всезнаещия.

85. Да бъде благословен Онзи, Чието е владението на небесата и на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него ще бъдете върнати.

86. А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят.

87. И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?

88. И словата му: “О, Господи мой, тези са хора невярващи!...”

89. Отдръпни се от тях [о, Мухаммад] и кажи: “Мир!” Те ще узнаят.